Театърът е вдъхновение, красива буря от емоции, моменти и запомнящо се пресъздадени истории. Театърът възвисява и удивлява. Театърът е вълшебство. По случай световния ден на това уникално изкуство разговаряме със Златина Станева-директор на Драматично-кукления театър в Силистра.

Опишете се с няколко думи.

Жена на 45, обичаща това, което прави, и правеща само това, което обича

Театърът е изкуство, което…

Театърът е изкуство, което създава, обича, възпитава, образова, разкрива неподозирани висоти, достига емоционални дълбини, храни духа, храни ума, и със спецификата на своята синтетичност обединява в едно цяло текст, музика, естетика, душевност, визия, амбиция, талант, красота и светлина! В ТЕАТЪРА МИРИШЕ НА ТЕАТЪР И В ТОВА Е НЕГОВАТА УНИКАЛНА КРАСОТА!

От 2010 години сте директор на Драматично-куклен театър Силистра. Кои са най-големите предизвикателства в тази дейност?

Най-големите предизвикателства са във всеки един театрален проект. Никога не знаеш дали си подбрал точния екип, за правилното заглавие, с правилните актьори ,за

правилната публика! Дали вложеният финансов и емоционален ресурс ще има своята възвръщаемост, което в днешно време е основен показател за правилен професионално-театрален избор.
Всеки един детайл от тази дейност е предизвикателство. То не може да се опише, трябва да се преживее! Едно от последните ми предизвикателства е намерението за участие в Международния театрален фестивал „Мобарак“ – град Техеран, Иранска ислямска република. През есента на 2022 г. спектакълът ни „Търси се стар клоун“ от Матей Вишнек бе селектиран за участие в този фестивал и с голямо вълнение започнахме подготовка, но се случи инцидент с едно младо момиче там, /вероятно се сещате, че то не бе поставило правилно бурката си и възникнаха граждански неуредици/ и фестивалът бе отложен. За радост селекцията се запазва и очакваме информация за провеждане на следващото издание, а участието ни там е едно от големите предизвикателства.

А най-вълнуващите моменти?

Най-вълнуващите моменти са премиерите, първите срещи на спектаклите с публиката. Независимо дали са куклени или драматични – първата среща с публиката е най-вълнуваща. Вълнуващи са и участията ни в международни фестивали, когато се срещаме с много колеги от различни краища на света, обменяме опит, творчески постижения и разбира се създаваме приятелства, които са много ценни и някак оцеляват във времето. За времето, в което съм директор, театърът участва в 20 международни и национални куклени и драматични фестивала – Многократно в съседната Република Румъния и Република Северна Македония, в Република Молдова, в Полша, Беларус....всички тези форуми за творчески и мениджърски обмен са наистина много, много вълнуващи.

Наблюдава ли се тенденция за нарастване на интереса на средностатистическия човек да ходи на театър?

Да, разбира се! Хората обичат театъра, независимо от финансови възможности, социални прослойки, физическо състояние. В момента обаче се наблюдава една висока посещаемост към представленията, които по някакъв повод са със свободен вход или с намалена цена на билет. Това е напълно разбираемо, анализирайки обстоятелствата към днешния ден. Цените на билети в национален мащаб вече са доста увеличени, но ние се стремим да подържаме цена, която да е поносима за точно средно-статичстическия човек, тъй като всъщност не всичко е пари в нашата сфера. Изкуството не бива да има граници и трябва да е достъпно за всички!

Кои са вашите любими театрални постановки?

Тези, които съм продуцирала от както съм директор – са 70 и всички са ми любими! Те всички са като мои деца и са ми слабост. От постановките, които съм гледала като зрител – категорично мога да споделя приоритетно „Ножица трепач“ с реж. Ивайло Христов, продукт на Театър „Българска армия“, „Уилям Шекспир – пълни съчинения“ с реж. Съни Сънински и „Старицата от Калкута“ с реж. Явор Гърдев в Театър 199 „Валентин Стойчев“, „Последната тайна на Фреди Меркюри“ отново на режисьора Съни Сънински в Театър “Възраждане“ и „Каквото направи дядо – все е хубаво“ на театър „Кредо“.

Имате редица реализирани спектакли-куклени, драматични, образователни, развлекателни и сте ръководили много фестивални панорами. Каква е вашата дефиниция за успех?

Успехът се крие в човечността! Колкото и да си талантлив, високо квалифициран и професионалист – на първо място е човечността, лоялността, уважението, етиката – както към колегите, така и към всички хора, които по някакъв начин са част от общото цяло / в случая визирам театрален спектакъл/. Ако нямаш човешко отношение и поведение, и морално-духовна чистота – талантът и професионализмът някак остават в сянка, размиват се.

Как оценявате нивото на културата в Силистра в момента?

Културата има много измерения и считам, че всички колеги в Силилтра, управляващи културни институти си вършат прекрасно работата – а именно: Регионална библиотека «Партений Павлович» , Регионален исторически музей, Художествена галерия Силистра, Читалищата в Силистра, но всички имаме една голяма болка и тя е сградния фонд. Факт е, че всички сгради на културни институти са забравени! Частичтно се прави нещо неотложно, но това не е решине. А сгардите ни са толкова величествени и емблематични за града ни като архитектура, местоположение, място за културен обмен....Дано скоро се намери решение и бъдат приведени във вид, безопасен за експлоатация и комфортен за зрителите и посетителите ни.

Пожелайте нещо на читателите ни.

Пожелавам на Вашите читатели, които са и наши зрители вероятно, да имат повече време за посещения в Храма на Мелпомена, да бъдат толерантни един към друг, да срещат много позитивни хора около себе си, да вярват че се случват чудеса и да ги очакват, защото вярата в чудесата неминуемо ще ги доведе при тях.

Интервюто изготви: Линда Вейл