Тезджан Ферад-Джани е от онези хора, които ни доказват, че когато талантът и любовта към театъра срещнат упоритият труд и вярата в собствените сили се ражда изкуството в най-чист вид. Към днешна дата е актриса в „ДКТ Силистра” има редица участия в киното и театъра зад гърба си. През 2010 г. завършва бакалавър,специалност "Актьорство за куклен театър", а през 2016г. Магистър по Режисура в куклено-театралните практики в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

За магията на кукления театър, предизвикателствата в живота и предстоящите проекти тя разказва пред topinfo.bg

Кога и как откри любовта към театъра и реши да поемеш по този път?

Започнах работа в далечната 1999г.веднага след като завърших гимназията, като стажант актриса след обявен кастинг в Силистренския театър. Преди това си мечтаех да стана дизайнер, психолог, адвокат и като видях обявата, рЕзко разбрах, че има професия, в която мога да бъда всичко, което поискам.

Ти си актриса, водещ, драматург и режисьор, имаш опит като радио водещ и работа с деца в театрална школа. Как успяваш да намериш баланс между всички тези дейности?

Баланс ли? Уча се да приемам, че идеална ситуация няма и най-добре оцеляват тези, които успяват да се адаптират. Тази мисъл , ми я снесе скоро приятел, който е таксиметров шофьор. Мъдро, нали?!? След 20 години скитане, съм отново в родната си Силистра и преоткривам тук хората и градчето. Щастливо ми е да съм част от трупата на първият театър, в който започнах да работя. Отглеждам дете , което изисква малко по-специални грижи и всеки ден благодаря за научените уроци. Уча се да приемам обстоятелствата и да оценявам малките радости. Рядко помня цитати, но има един, който много ми помага. Ще ви го кажа с надежда да помогне и на друг.
„ Животът е СПРАВЯНЕ. Той не е празнична торта, от която да похапваме” –Цветана Манева.

Магията на кукленият театър пленява и малки, и големи. Каква е тайната на въздействащия куклен спектакъл?

 Моят Професор Румен Рачев обичаше да казва, че професията на кукленият актьор се доближава до Бог. Замислете се, та ние даваме душа на неживата материя. И изобщо не сравнявам опита си на драматична и куклена сцена, нито в киното. Различни са. В кукленият театър обаче, играем за най-верният лакмус- децата.
Ако големият зрител е склонен да ме аплодира от човешка солидарност, то със сигурност мога да кажа, че ако децата не харесват нещо, те го изразяват директно. Затова може би е трудно, но удовлетворението, че си стигнал до тяхното съзнание, че формираш вкус и естетика е неописуемо. На финала виждаш очите им и разбираш, че усилията ни си заслужават. Освен развлекателна, кукленият театър има и образователна функция. А от друга страна, изкуството е субективно. Отлично знам, че няма как един спектакъл да се хареса на всеки, а не е и нужно. Затова в нашият театър се поддържа палитра от разнообразни в своята същност и жанр спектакли. Има заглавия, както от българската класика, така и модерни автори.

Наблюдава ли се хармония и допълване между съвременното театрално и филмово изкуство?

4Аз нямам такива наблюдения. Дори точно обратното. Често се твърди , че доста от българските актьори играят „театрално” в киното. Смятам, че след като няма утвърдена школа за кино актьори , това е естествен процес. Например, когато имаш възможности да снимаш, докато учиш, но си по 15 часа в академията и преподавателите не те пускат, защото все има какво да се работи, от къде под ягодите младите актьори да натрупат опит пред камера?!? Актьорът няма представа как изглежда това, което прави пред камера, но нали има оператор, режисьор и скриптър, които наблюдават процеса?!? Извън това, в последните години в София се създадоха няколко успешни школи за обучение на кино актьори. Това може би дава самочувствие на младите хора…Но когото и да спрете на улицата, ще ви каже, че му е омръзнало да гледа едни и същи лица от малкия екран…Омагьосан кръг е и всички ние си се въртим в него, защото процесите и причините са доста дълбоки и сложни за разрешаване. Аз съм уморена от революции. Надеждата ми е, че ще дойдат млади хора, които няма да имат проблем например да разбутат статуквото, да изразят позиция, когато са недоволни, да предложат градивни решения, а не само да критикуват ..как беше – да хейтят…Едни от най-успешните истории в световен мащаб например са екранизирани романи…Аз също обичам да адаптирам текстове към сцена…Има ли желание, има и начин. Остава надеждата, че в бъдеще ще има повече комуникация и действия, а не обещания. Културата би трябвало да има национален приоритет и да се води съзнателна политика в тази посока.
Извинявам се на политиците, че го казвам в прав текст, но докато те са заети да воюват за парчетата от баницата, то държава не остана…Ще ни закрият и няма да се усетим…Прекрасна страна и държава мащеха..Вие как го усещате?!?

Присъствието на твореца на сцената и екрана е най-силно, когато…

 Добрата история е всичко. Може да си най-талантливият актьор, но когато няма „какво да играеш” си загубен…Когато героят ДЕЙСТВА в ситуации, преодолява препятствия, когато режисьорът е дал интересни задачи, които дават възможност на актьора да разгърне емоции (а не да наиграва кухи емоционални състояния) , когато актьорът знае какво прави, зрителят неминуемо го усеща. Ужасно много ме е яд на творци, които подценяват съвременният зрител. Независимо дали става въпрос за театър или кино. Зрителите не са глупаци. Съвременният свят дава възможност (дори на децата) достъп до информация, „развлекателни” аудио- визуални продукти по цял свят и ако ние творците неглижираме процеса, лесно ще отпаднем от „играта” …Нужно е да бъдем адаптивни и дисциплинирани , за да бъдем конкурентноспособни в очите на Наше Величество Зрителят. Иначе за кого създаваме своето изкуство?!?

Кои са театралните актьори, режисьори и драматурзи, които са ти били за пример през годините?

 Охо. Това ще е дълго да ви кажа и изпитвам страх да не изпусна някого. Честно да ви призная, мисля, че съм голяма късметлийка в това отношение. Попаднах в Силистренската трупа през далееечната 1999г., току що завършила средното си образование и нямах понятие от нищо. За мен всичко беше, като огромен цветен лунапарк, а всички в трупата ме третираха, като дете… Започнах работа и учех правилата на театъра и сцената, в движение. Тогава трупата беше огромна, играехме и пътувахме много. Пешо Мустака, Иван Анчев, Нели Тодорова, Иван Самоковлиев , Рада Баровска, Дора Бозева, Кирил Стаменов са хората, които гледах с възхищение тайно в кулисите и попивах от занаята. Стефан Стайчев беше директор, но и поставяше много. Репетициите му бяха, като жив учебник. Едмонд Грозданов пък прие тази задача съвсем сериозно и започна да ме обучава и теоретично, преподавайки ми основни правила в работата на актьора над себе си и ролята. Денка Чапкънова е жената, която ме въведе в магията на кукленият театър. Това подценявано, но мащабно в същността си изкуство. Тя възпита в мен дисциплина, която до ден днешен ме води уверено в изграждането на всяка роля. Някои от тези актьори вече създават небесен театър, понякога ги сънувам…В съня ми са млади, жизнени и силни. По-късно, В Кърджали, висях с часове в репетициите на покойните вече Пламен Панев и Димитър Игнатов. Бат’Пальо, както го наричаха, се шегуваше, че съм изкарала цяла школа на тези „черни репетиции”… После реших да кандидатствам в НАТФИЗ, за да подредя пъзела в главата си. Професорите вечно ни повтаряха, че е важно да си добър човек.

Проф. Румен Рачев, Доц. Боряна Георгиева, Проф. Любо Гърбев, Проф. Сия Савинова, Проф. Диляна Мичева , Проф. Сашо Илиев ,Проф. Синигерска, Дария с народните танци и балета., Камен с джаз танците…Фани с тази непонятна и плашеща ме акробатика….Пример ми е било тяхното отношение към нас, покровителствено и като родители, които осъзнаваха своята отговорност към нас. Имах късмета да се уча и да се докосна до доайени в театралното изкуство. Професор Николина Георгиева е човекът, който заедно с Проф. Илков са създали професионалната куклена школа в България. Тя изслушваше и най-шантавите ми идеи, четеше пиеси, които исках да напиша , после отделяше време да ги анализираме, ходеше на фестивали, разбирах, че ме е гледала във филм, после идваше в аудиторията и ми подаряваше бонбони. Тържествено ми благодареше…Представяте ли си? Тя, Професорката на Професорите благодареше на мен…. Петър Пашов- Пашата беше незаменим , Проф. Юлия Георгиева, която помнеше всички актьори в Кърджали поименно и ме разпитваше за тях…По-късно в режисурата пък Проф. Слави Маленов…Удивителна личност е той. Над битовизма и дребните човешки страсти. Това са хора- икони. Докато ви пиша за тях, разбирам, че Саша Хонг си е отишла…Животът продължава, а учителите и учениците, всички ние, един ден ще се съберем в Светлината, за да продължим да правим Небесен театър, по-добри и по-чисти, надявам се!!!От Драматурзите, съм заклет фен на Андерсен, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу,Туве Янсон и Астрид Линдгрен, Валери Петров и Йовков…Харесвам Теодора Димова и този циник Буковски…Толстой и  Анна ме ядосват, но приемам ,че хората са различни…Елин Пелин ме депресира жестоко…Гладна съм за книги, има толкова много, които не съм прочела…Всеки един автор изважда на показ, различно животно, което живее латентно в мен…Шегувам се, докосва различна струна на душата ми…Така е по-възпитано, признайте…

През юли ти предстои реализация на куклен спектакъл към Драматично-Куклен театър в гр. Шумен, на който ще си автор и режисьор. Разкажи ни малко повече за проекта.

О, Боже…в момента всичките ми клетки горят с тази идея. За мен беше доста изненадващо, когато Илия Виделинов , новият млад директор на театъра в Шумен ме покани. Той е амбициран и има страхотни идеи за развиването на театъра, който му е поверен, и в очите му виждам, че знае как. Искам публично да благодаря и на моята шефка, Госпожа Златина Станева, че ме пуска, защото за мен е страхотен шанс да утвърждавам името си като автор и режисьор. Както обичаше да казва друг мой любим преподавател и приятел- Вальо Владимиров. „Режисьорът е разказвач на истории”. Обожавам да пиша истории и за щастие , често получавам такива „факсове”. Спектакълът ще се казва „Фонтанът на желанията” и е предназначен за най-малките зрители. Повечето герои в пиесата са кукли. Главният герой Тим е сираче , който живее и работи принудително за анонимен богаташ, кръстен Барона. Денем детето проси, а нощем скрива една паричка, хвърля я във Фонтана и чудото става. От там излизат 2 чудни същества, които разказват различни приказки на детето. На финала …няма да разказвам финала, за да не развалям изненадата, в случай, че стане така да видите спектакъла някой ден. Тим мечтае да ходи на училище, да има дом и семейство…Чрез предизвикателствата на героите в приказките от Фонтана, той преодолява и собствените си страхове, по пътя на порасването. Силно се надявам на 2 неща. Първо, малките зрители да се забавляват с историите и второ да оценят това, което много други деца на тяхно място нямат. В презадоволеното ни общество, във вече изкривените и налагани ценности, имам нужда да напомням и да връщам съзнанието на зрителя към светлината. Защото тя е вътре в нас, достатъчно е просто да я събудим.

Кои са любимите ти места в Силистра?

Абсолютно съм убедена, че има някаква мистична тайна, свързващи хората , живеещи покрай река в мистично съзаклятие. Речните хора познават Величието на Дунав. Може и да ме сметнете за луда, но когато преди почти 2 години се прибрах в градчето, сякаш усещах нежната ласка на града. Невидима сила ме беше прегърнала и ме люлееше в лоното си. Почти усещах песента на града, като шепот. Вървях усмихната из улиците и преоткривах свои малки местенца из градчето. Разбира се, често прекарваме време в парка с хлапето. Докато тичам след него, нямам много време, но задължително снимам…Все още се прехласвам, като туристка . Огледайте се и ще видите тези огромни зелени дървета в парка, приличат на естествен декор за филм….Когато детето ми е на училище, обичам да ходя до разкопките в парка и да слушам тишината. Някой много умен човек е предвидил, че има хора , като мен, които имат нужда просто да мълчат и съзерцават. Великият Дунав се стеле, аз лягам на дървен шезлонг и си мисля, колко ли човешки истории знае този Дунав. Мечтая един ден да създам такъв филм, в който Дунав разказва различни истории, на които е бил свидетел.
Обичам и малките магазинчета със сърдечните хора вътре. Обичам дори шумният хаотичен пазар…Обичам площадът с Коня и Театъра, напомня ми за младото ми аз, което търчеше безгрижна…Разбира се и обичам да вися в театъра…Онзи специфичен аромат на кукли, сцена и декори от едно време все още стои там…Хората ги има или няма, но театъра си е там…Извисява се над дребните човешки неволи и сигурно тихо се усмихва, докато вижда как публиката аплодира нас актьорите…
Мога да стоя доста дълго време и в дома си, де. Никога не ми е скучно, уютно ми е и… абе, аз съм малко аутист… нищо, че не ми личи…

Пожелай нещо на читателите ни.

Пожелавам им да бъдат непоклатимо здрави (вече всички разбрахме по трудният начин, че здравето е най-важното, налЕ) , да бъдат безусловно обичани и високо ценени във всеки аспект от живота си. Хора, Обичайте театъра и идвайте при нас, защото без вас публиката, това, което правим, губи смисъл.
Бърнард Шоу е казал, че: „На света няма жена, която да е способна да каже сбогом с по-малко от 30 думи”
Та и аз така, рядко съм лаконична и благодаря за търпението на всички, които четоха до тук.

Интервюто изготви: Линда Вейл