Той е от онези хора, които не могат да бъдат поставени в рамка и създават собствен стил пречупен през призмата на яркото и хаотично вдъхновение и въображение. Фотографията е неговият начин да изрази най-добре същността си като реализира всички онези идеи, които живеят във вътрешния му свят. За избора на поприще, запомнящите се фотосесии и баланса между комерсиалното и ъндърграунда разказва пред topinfo.bg фотографът Иван Иванов.
Разкажи ни малко повече за това как и кога избра фотографията за свое поприще.
Фотографията не ми е професия и досега професионално съм работил само веднъж като фотограф на морето. За мен фотографията е живот и по-скоро единствен начин да балансирам между двустранностите на живота. За мен е по-скоро някаква си моя ''машина на времето''. Всичко се случи, може би през 2011 когато открих, че изображенията и цветовете ми дават спокойствие и друго ''аз''.
Кои са ключовите елементи на запомнящия се и въздействащ кадър?
- Трудно би било да сложа в рамка определени елементи като ключови, тъй като във всяка отделна снимка е възможно да имаш един или много емоционални или други центрове или опорни точки, както и факта, че всеки човек и неговата душа могат да бъдат докоснати и впечатлени от коренно различни елементи пораждащи какви ли не реакции, мисли и копнежи в нас. Аз много вярвам в цветовете, като моя силна страна, но не мога да отрека черно-бялата естетика. Както и очите не всеки човек имат сила в поглед, но телата и косите, не са по-малко изразителни в нас.
Най-вдъхновяващото във всяка една фотосесия е…
- Самият модел, самият човек и главен герой, свободен в момента на игра с усещане за свърхестественост и натуралност.
Как оценяваш нивото на фотографското изкуство в Силистра?
- Аз се движа постоянно и не работя на база там където съм или живея. За жалост в Силистра не откривам хора, смели или млади с тези цели усещания и желания към изкуството, за това и не съм снимал много вкъщи, а главно къде ли не из България, щом става въпрос за работа с хора.
Иска ми се, дори и малкото творци, които имат това виждане и усещане и нещо ги влече към изкуството да имат шанса и борбеността да се показват, да правят неща и да не се страхуват от това , което носят в себе си въпреки липсата на култура и най-вече прекалено малкото инвестиции в тази сфера из цяла България . Въпреки, че имаме и сме дали уникални творци и създатели по всички фланговете на изкуството и науката.
Имаш ли любими родни и чуждестранни фотографи, които са ти били за пример?
- В България има уникални млади и стари фото-артисти, и много от тях са работили преди или след мен, а други са толкова по-млади и страхотни и мога само да ги спомена като познати, тъй като не съм част от техните среди директно. Човекът, който е бил като мой брат и баща в снимките се казва Владислав Лепоев и е известен като ramble.rattle в мрежите. Имам много други любими фотографи от какви ли не страни в всякакви стилове и списъка би бил безкраен от артисти в миналото до артисти в наши дни.
Може ли да се намери баланс между комерсиалното и ъндърграунд изкуство?
Със сигурност може и го вярвам и може би, би било хубаво ,ако и това е целта. Има прекрасна работа, която от ъндърграунда може да бъде комерсиализирана и си струва в името на нещо и често нещо, което е станало комерсиално носи своя ъндърграунд завинаги, било то група, артист или просто идея, защото все пак комерсиално, означава просото '' за пазара '', не винаги в лош умисъл. Аз самия съм в твърдо в любителския ъндърграунд, тъй като нищо не съм предлагал за продан или извършвал платени арт услуги, но бих се радвал да открия това в себе си в бъдеще.
Как ти самия определяш стила си (на снимане)?
Много хаотичен, емоционален експанзивен експресионизъм, който често напомня на филмова цветна фотография, но не е, и най-вече базирана на нещата както са натурално , реалистично във своите мрачни или светли страни, казано по-просто.
Пожелай нещо на читателите ни.
- Желая ви, ако чупите сърцата си, да не спирате да ги чупите докато не се отворят и точно през тази цепнатина, ще влезе Светлината.
Интервюто изготви: Линда Вейл
