Марияна Дойкова е от онези вдъхновяващи личности, които ни доказват, че вярата, нагласата и начина на мислене могат да трансформират човека и живота му в положителна и съзидателна посока. Има две издадени книги- "Да повярваш...паник атаките-начало и край" и "Урокът". Създава и "Дневник за опознаване и промяна към оптимистична нагласа". За избраното поприще, научените уроци, промяната на съзнанието и бъдещите проекти тя разказва пред topinfo.bg.

Какво е писането за теб? Това ли е попрището, което окончателно си избрала да следваш?

Писането за мен е изразяване на мисли, емоции, гледни точки, опит. Писането е споделяне и осъзнаване. Обожавам думите и тяхната подредба, смисъла и знанието, което носят. Щом от написани думи, човек може да се влюби и да разлюби, значи думите имат необяснима сила. На този етап това е попрището, което съм избрала да следвам. Дай Боже, да се окаже и окончателно. 

До момента имаш две издадени книги- „Да повярваш…паник атаките-начало и край” и „Урокът”. Също така си създател на „Дневник за опознаване и промяна към оптимистична нагласа” Разкажи ни малко повече и за трите.

Започнах с книгата ми за паник атаките. Бях си обещала, че ще споделя преживяното и наученото от досега ми с тях. Аз имах нужда от подобно четиво на български език, когато страдах от появата на паник атаки, но по него време не намерих налично. Винаги е добре да се поучиш от някой, който е преминал през същото, което и ти. Най- малкото, за да видиш, че не си сам и не си „луд“. След издаването на книгата ми, продължих да търся причините за появата на паник атаките. Те никога не са конкретни и категорични, най-често са съвкупност от много насъбрани фактори. Реших да направя Дневник за опознаване и промяна. В него съм събрала въпроси, чийто отговори помогнаха на мен и ми бяха полезни. Задълбах се доста в изучаването на изследвания на мозъка, неврологичните заболявания и патологичните поведения на индивидите. Изумена съм и съм впечатлена как е устроен организмът ни. Опознавайки себе си, опознавам и другите хора. Все съм се чудела защо някои хора реагират по различен начин в сходни ситуации? Защо някои хора могат да се справят с проблемите, други не? Защо някои хора търсят оправдания, а други действат?
Докато размишлявах върху тези въпроси ми дойде идеята да напиша книгата „Урокът“. В нея съм описала трагични истории, които често ни съпътстват в живота.

Планираш ли написването и издаването на следващи книги и кога можем да ги очакваме?

Планирам. В момента подготвям дневник за деца, който следва структурата на дневника за опознаване. Но, детският вариант е много по-обхватен в сферата на личностното осъзнаване и формиране на добродетелни качества. Вече го подготвяме за печат. Имам и идея за книга, но не съм я започвала, защото всичко това изисква финансови средства. Засега само си водя записки върху основните сюжети и когато дойде времето, ще я напиша.

Какъв съвет би дала на всички онези, които са тръгнали по път подобен на твоя?

По кой път? Да пишат или да осъществяват идеите си? :)  При всички случаи бих ги окуражила да са сериозни в намеренията си, постоянни, търпеливи и да вярват на вътрешното си чувство. Трудно е да започнеш, да промениш възгледите и нагласите си, но си заслужава.

Какво най-много те мотивира да следваш житейската философия на позитивното и съзидателното мислене и безусловната любов?

Това, което описахте не е житейска философия, а божествено сътворение, с което аз не мога да се оприлича, защото съм човек и правя грешки. Старая се да си вземам поука от тях и да не ги повтарям. Като се замисля, нищо не ме мотивира и не следвам философии. Следвам това, което съм се убедила, че работи добре за мен, че носи позитиви на мен и на околните. Бях песимист и това не ме направи по-добър човек. Напротив, дори ми навреди повече от допустимото. Доволна съм, че дори и да правя грешки имам съзнанието да разгранича добро от зло, и че имам силата да превъзмогвам слабостите си.

Смяташ ли все пак, че някои избори, срещи и ситуации в живота ни са дело на някакъв вид предопределеност (съдба)?

Изборите ни са лични и това според мен е единственото, което не е предопределено. А най- важният избор за мен е дали ще избереш страната на доброто или на злото. Ще се осъществиш ли като разумен човек или ще се причислиш към животинските видове. Цялото съществуване на Вселената следва своя ход, който е подреден и цикличен. Няма нещо, което да не се е случвало. Няма случайности.

Липсва ли ти Силистра? Кои ти бяха любимите места в града?

Липсва ми, да. Дунавската градина и стълбите към крепостта бяха и все още са любимите ми места, които посещавам при възможност.

Пожелай нещо на читателите ни.

Бъдете смели, имайте вяра, потискайте животинските инстинкти в себе си и развивайте човешките си добродетели!

Интервюто изготви: Линда Вейл