Разговаряме с група „Графит”- най-младата рок група в Силистра. Обещаващите музиканти (Деси-клавир и вокал, Митко-китара, Марта-бас китара и Иван-барабани) умело ни доказват, че рок музиката в България не само има бъдеще, но и продължава да се развива. А когато талантът, неуморния труд и позитивната нагласа вървят ръка за ръка, резултатите не закъсняват.

Представете се с няколко думи.

Деси: Аз съм Десислава Георгиева, на 16 съм и обичам изкуството. Свиря на пиано, пея и изразявам себе си чрез музиката.

Митко: Аз съм Димитър Димитров, на 17 години съм и свиря на китара в група „Графит”, която в текущият си състав съществува от близо година. Обединява ни рок музиката, която всички обичаме да слушаме и изпълняваме.

Иван: Казвам се Иван Великов, наскоро навърших 16 години. Интересувам се от барабани и през 2019г. исках да имам група и желанието ми бе сбъднато.

Марта: Аз съм Мартина Иванова. На 16 години съм и свиря на класическа, електрическа и бас китара. Освен това тренирам плуване и се състезавам. Това са двете неща, които ми доставят удоволствие.

Кои са основните фактори, които ви вдъхновиха да поемете по този творчески път?

Деси: Аз свиря на пиано от 8 години и винаги съм искала да пея и да се изявявам по някакъв начин. Но ако трябва да съм честна, "Графит" за мен беше чиста случайност. Правилните хора на правилното място, в правилното време. Може би ако Ванкиса, барабаниста, не беше в моя клас, не ме беше попитал каква музика слушам и не знаеше, че свиря на пиано, сега нямаше да си говорим, защото той ми разказа за групата и ме покани да участвам в нея.

Митко: От малък обичам музиката и може би именно този интерес беше причината да искам, а и по-късно да започна да се занимавам с нея. Преди около пет години започнах да се развивам именно в тази посока.

Иван: Още от малък аз слушах подобен тип музика и до ден днешен продължавам. Вдъхновението ми дойде като гледах концерти на много известни групи като Metallica, Megadeth, Jimi Hendrix и много други. Когато ги гледах, изпитвах желанието да съм на тяхно място.

Мартa: Моето вдъхновение да свиря, да се развивам и да вляза в група “Графит” е учителката ми по китара-Росица Димитрова! Тя е човекът, на когото мога да изкажа едно огромно благодаря! Общо взето идеята да свиря в група е нейна. Лично на мен никога не ми е било като идея, може би защото се занимавах основно с класика и не слушах тогава много рок музика (проявих интерес към рок и метъл музиката малко преди да започна да се занимавам с електрическа китара-около март 2020 г. Групата, която ме тласна към този стил е Металика). Благодарение на госпожа Димитрова се свързахме с Иван Неделчев и от там се запознах с единствената за сега в града младежка група. Датата, на която официално разбрах, че вече ще свирим заедно беше 19.04.2021 - ден след рождения ми ден. Ванката ме беше поканил и ми съобщиха страхотната новина, че вече ще работим заедно. Най - добрият подарък за 16-тия ми рожден ден!

Разкажете ни как минава една ваша репетиция.

Деси: Разнообразно и забавно. Отиваме в Бърлогата, където репетираме, споделяме си изживяванията от изминалата седмица и започваме да работим над репертоара си. Най-забавно е, когато правим нова песен и все още не сме сигурни кой какво трябва да свири. Без изключение, всеки път има някоя забавна изцепка или шегичка, която запомняме и добавяме към бисерите си. Работният процес е много по-приятен, когато си създадеш приятна обстановка, а в нашия случай тя става и доста забавна.

Митко: Много добър въпрос! Една наша репетиция минава в свирене и съответно - усвояване на материала от репертоара ни, работа върху нови песни и една почивка, в която разпускаме и обсъждаме идеите си за нови песни.

Иван: Събираме се всички в определен час в „Бърлогата”, говорим си как ни е преминал деня и след което свирим всички песни от репертоара ни. След половин час следва малка почивка и отново продължаваме с песните. В случай, че искаме да направим нова песен, работим по нея докато не я усъвършенстваме.

Марта: Събираме се, свирим си репертоара, правим почивка, в която обсъждаме песни и плануваме какво ново да разработим. След това свирим пак и се радваме на това, което правим.

През 2021 групата ви взе участие в „July Morning”, след това свирехте на сцената на „Цвете за Гошо”. Какво беше усещането да бъдете част от толкова мащабни музикални събития и кои бяха най-запомнящите се моменти?

Деси: Усещането е неземно. Докато бях на самите събития не осъзнавах какво точно се случва. Но в момента, в който излезеш на сцената, независимо дали свириш пред малка или голяма публика, просто усещаш, че там ти е мястото. Вълнението там не може да се сравни с нищо подобно. Но е забавно и да имаш възможността да слушаш и да научаваш нови неща от останалите банди и да им се радваш. Взаимната подкрепа е нещо много зареждащо. Всички моменти, в които сме заедно са запомнящи се, защото сме не само добре сработени като екип, но и много добри приятели, които имат убийствено чувство за хумор. Така, че няма как да отделя само един хубав момент.

Митко: Мисля, че за всички ни участията, които имахме през изминалата година бяха хубави моменти, които ни показаха какво е чувството да си на сцена и да свириш пред публика - нещо, което е ключов елемент от нашия вид изкуство. За мен те бяха зареждащи и мотивиращи, а запомнящите се моменти бяха много, като например, когато бяхме на гости на Васко Кръпката, мой голям герой, с когото имахме щастието да поговорим и дори да попеем.

Иван: Чувството беше уникално. Аз съм излизал много рядко на сцена и чувството винаги е вълнуващо. Учудващо е как само след около 8 месеца свирене излизаме на сцена и то на две мащабни музикални събития. И на двете събития имахме възможността да наблюдаваме много други групи, които са свирили много по - дълго от нас и наистина останахме впечатлени. Истинското приключение беше в София, където отидохме в дома на Васко Кръпката, където разговорите ни с него бяха много интересни. Най- важното от тези събития беше, че бяхме заедно.

Марта: Усещането е голямо вълнение и щастие от това, да представим нашата работа пред публика. Радвам се, че чрез тези събития създадохме много нови запознанства и красиви моменти.

Музиката е…

Деси: Всичко. Музиката е любов, спасение, опора, лек, музиката е тази, която ще бъде до теб когато няма абсолютно никой друг. Тя е тази, която може да те разбере най-добре. Тя затъпява болката и те води напред. Тя е това, което прави хората хора. Защото е писана от хора за хора.

Митко: Начин да изразиш себе си и нещо, което обичам.

Иван: Съвкупност от чувства и емоции.

Марта: Музиката е всичко около нас!

За какво мечтаете?

Деси: Аз мечтая именно за музиката. Не съм сигурна какво точно ще се случи с мен и какво ще правя след време, но знам, че каквото и да е, искам музиката да присъства.

Митко: Мечтая да продължавам да се занимавам с музика. Това е нещо, в което от скоро все повече се убеждавам.

Иван: Мечтая за по-добро бъдеще. Музиката винаги ще бъде част от мен, макар и не толкова голяма колкото сега.

Марта: Мечтая да продължа да се развивам с това, което правя сега. Освен с музиката и със спорта.

Какви бъдещи музикални проекти планирате?

Деси: Нека музиката сама да говори за нас.

Митко: Предстои да разберете скоро.

Иван: Ще научите скоро.

Мартина: В процес на работа са. “Графит” със сигурност ще остави своя печат!

Пожелайте нещо на читателите ни.

Деси: Пожелавам им да са здрави, защото в последните две години мисля, че наистина, ако не друго, то със сигурност осъзнахме колко важно е здравето. И нека бъдат щастливи.

Митко: Пожелавам им щастие и успех. Бъдете истински и не на последно място - здрави. Rock on! \m/

Иван: Да преследват мечтите си и да правят нещата, които им допадат и харесват.

Марта: Пожелавам им много здраве и щастие, да ни подкрепят и следят, защото си заслужава!

Интервюто изготви: Линда Вейл