Фотографията е едно от най-интересните и многопластови визуални изкуства. Истинският фотограф умее да улавя моментите така, че да разказват своя собствена история и да притежават нужното послание. Разговаряме с един силистренски ловец на кадри- Миро Петров, познат още като BulgarianPhotographerInShadow. Днес той решава да излезе от сянката и да ни разкаже малко повече за творчеството си.
Опиши фотографията с най-точните за теб думи.
С няколко думи бих я описал най-добре като- СВОБОДА,СПОКОЙСТВИЕ И МНОГО ЦВЕТОВЕ. Като един голям „ мой” пчелен кошер, в който се затварям и приготвям „медът.” Намирам райските цветя, и в последствие се заражда истинската наслада. Наслада ,първо за мен самият, и в последствие за хората които оценяват кадрите ми. А именно, това е онази „ храна за душата.” Усмивките, безмълвието, замисленият поглед от кадъра. Ето това е фотографията за мен. Има мигове ,когато дори не може да се опише с думи. Оставаш безмълвен от това, което ти показва околният свят. И може би, това е СВОБОДАТА за мен самият.
От колко време снимаш?
Снимам от дете. Бях на 14 години когато за пръв път заредих сам лентовият си фотоапарат . Любимият ми „ ZENIT”. Фотоапарат, на който се учих и научих много от него. Всичко работеше на принципа- проба грешка. И до ден днешен. С камера в ръка. Вече 28 години.
Какво най-много те вдъхновява при създаването на един кадър?
Вдъхновява ме всичко около мен. Но най-вече се вдъхновявам от музиката. Винаги когато снимам трябва да чувам музиката. Тогава се създава истинската хармония.
За да бъде наистина въздействаща една снимка трябва да…
За да бъде въздействащ един кадър, първо трябва да премине през моя поглед, през моето усещане, Когато настръхнеш от това, което искаш да снимаш и си го създал най- вече в съзнанието си. Тогава вече идва ролята на камерата.
Планираш ли някакви по-мащабни творчески проекти занапред?
Никога не съм бил широко скроен относно тези неща. Научих се да създавам всичко на момента, с максимална организация. Просто правиш всичко за миг. Но след толкова кадри. Хората доста често ме провокират и ме питат дали няма да направя скоро изложба…
И може би, това ще е по мащабно като проект. Което се надявам да е скоро.
Трудно ли се открива баланса на свободата на творчеството и техническите елементи?
Баланса на свободата между творчеството и техническите елементи… за мен е нещо невероятно, и е трудно постижимо. С годините разбрах няколко неща. Истинският творец е самият фотограф, а не камерата. Камерата е само продължение и помощник на твоите идеи. И когато постигнеш именно този баланс, тогава просто нямаш граници.
В снимките ти присъстват пейзажи, портрети, street style, макро, автопортрети…и все пак как ти самия определяш стила си?
Стилът на моето снимане? Не мисля, че се вписвам в някой стил. Просто улавям светлината, момента, и всичко това, което ми се предоставя пред очите. Или съм там и снимам, или просто губя. По-скоро съм „ловец „ който улавя ценните, малки неща около нас. И след това ги представям.
Пожелай нещо на читателите ни.
Пожелавам на вашите читатели да следват страстта, която ги влече. Да не се отказват от любимите си хобита. Защото това е нашият отдушник. Онази тайна малка стаичка, където си сам с любимите си неща. А именно това пази духът ни жив. И най-вече- пазете духът си :)
Интервюто изготви: Линда Вейл
