fbpx

Лицата на града

Лицата на града

Именника Йордан Марков: Животът е един безкраен кръговрат и никой никога не знае какво ще му предложи утрешния ден


По случай Йордановден (Богоявление) разговаряме с именника Йордан Марков-младият изпълнител от Силистра, който многократно ни доказва, че естрадната музика продължава да се развива успешно у нас нас и за реализирането на мечтите няма ограничения, когато ги следваш с постоянство, позитивна нагласа и вдъхновение.


Каква е основната ти мотивация да избереш творческия път на музиката?


В ранна детска възраст, може би, когато съм бил на 5 години моите родители са ме записали на уроци по пеене в школата по изкуства в Силистра. През годините се смениха доста учители едни, от които Румяна Вълчанова, Тома Данчев, Антонина Колева и други. Така в шеги и закачки премина моето детство, сред музиката. Паралелно с пеенето посещавах уроци по пиано и китара също в школата по изкуства. Също така вече като по-голям бях поканен от съученици да свиря в рок група, първо на бас китара, а след това и на барабани. С бас китарата не ми провървя, но пък барабаните ми бяха голяма страст и се научих сам. Това, дори много ми помага и до ден днешен. Ритмиката е едно от най-важните неща в един артист. Така лека по-лека започна да се формира в мен тази голяма любов към музиката и творчеството. В годините на моето развитие този естрадно-шлагерен, мелодичен поп стил беше на пиедестала на културния живот в България. Града ни се посещаваше редовно от най-големите имена в българската естрада, хора като Веселин Маринов, Георги Христов, Лили Иванова, Силвия Кацарова и всички останали звезди.
С моите родители посещавахме всеки един концерт и така започнах да мечтая и аз някой ден да бъда на голямата сцена, да имам собствен репертоар, екип и да концертирам из цяла България. С времето се появиха конкурсите за млади изпълнители. Една много важна стъпка в израстването на един певец! Това са местата, които те подготвят, формират и изграждат като характер и устойчивост за голямата сцена и кариера. И не до толкова наградите са важни, а самата среда, емоция, колеги, атмосфера. Имах възможността да участвам на едни от най-големите конкурси и фестивали както у нас, така и в чужбина. От там дойдоха големите мои награди и една от най-големите - поканата да продължа висшето си образование в Московската държавна консерватория, която отказах, защото никога не съм искал да напускам България. Кандидатствах в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в София и ме приеха на четвърто място по успех от малко над двадесет кандидата и след няколко години обучение завърших магистратура поп и джаз пеене в класа на проф. Д-р Стефка Оникян. Появиха се конкурсите за нова авторска музика като “Пирин фолк Сандански”, “Бургас и морето”, “Златен Кестен Петрич”, “София пее”, “Пролетния радио конкурс на БНР” и други, които ми донесоха също едни от най-важните награди за един артист изпълнител, а именно - награда на “публиката”.


Вече 10 години си на музикалната сцена. Какви са най-големите предизвикателства пред един български естраден певец?


 Да успее да отстоява себе си и мечтите си, въпреки бурите, трудностите, подигравките, пренебрежението. Да вярва в себе си и никога да не се отказва, защото живота е един безкраен кръговрат и никой никога не знае какво ще му предложи утрешния ден и дали няма точно утре да изгрее слънце и на неговата улица. Винаги има начин!

Какво е мнението ти за модерната българска музика, в която често присъстват англоезични елементи?


 Тема, която може би дори вече стана безразлична на хората или просто свикнаха с това. Не ми се иска да е така но, в край на сметка живеем в свободни времена, повечето колеги сме на свободния “пазар” и всеки сам си решава. Като цяло нямам против да го има и това, но е хубаво да има някакъв баланс в цялата история, а не едното да се налага и да взима превес над останалото.

 

Една песен притежава въздействащо послание, когато….

Е написана и изпята с чувство и от сърце, когато е изстрадана и повлияна по реален случай от живота на артиста. Абсолютно никой артист никога не може да излъже публиката. Веднага се усеща, когато всичко е фалш и скалъпена история.


Как определяш нивото на музикалната култура в Силистра?


Аз съм го твърдял многократно в концерти, интервюта и прочие, че съм наистина един много Щастлив човек, защото израснах в малкия град Силистра. Там където до ден днешен са се запазили онези общочовешки приети ценности, морал, традиции, патриархалност, духовност и т.н. Щастлив съм, че винаги се връщам у дома с вълнение и винаги съм представял, нови концерти, спектакли, представяния на нови книги на автори и други в Силистра. Щастлив съм, че заедно с ръководството на Община Силистра и кмета д-р Юлиян Найденов вече няколко години организираме една мечта - Национален конкурс за млади изпълнители на популярна музика “Дунавски ЗВЕЗДИ” между 9 и 11 септември всяка година, където пристигат винаги около 100-тина деца от всички краища на България със своите ръководители и родители. Силистра се превръща в един празник на певческото изкуство, на красивите детски усмивки и безкрайния талант на талантливите деца на България.
Също така нашия град е един от предпочитаните за посещение от колегите певци, актьори с нови постановки, песни и концерти. Това означава, че в Силистра има дух, а щом има дух има и надежда, че въпреки трудностите и кризите хората живеещи тук имат потребност от култура и то високо-художествена! Имам още много идеи, които да се реализират в нашия град и вярвам, че заедно ще можем да ги осъществим и да допринесем с частичка за развитието на града ни!


Последните ти концерти бяха истински, атрактивни спектакли и успя да осъществиш и един интригуващ проект- „Цирк на сцена”. Разкажи ни малко повече за него.


“ЦИРК НА СЦЕНА - Светът на чудесата” събира едни от най-големите артисти в българското цирково изкуство. Един вълнуващ спектакъл, разкриващ тайните на свят, в който всичко е възможно, а човешките способности са безкрайни. Спектакъл, който всеки път е различен, дори и за мен като главен организатор. Доста силен старт имахме още с първите представления, но се наложи да ги преустановим заради обстановката в целия свят. Сигурен съм, че когато се успокоят нещата и тръгнем отново на турне ще бъде незабравимо и за нас като артисти и организатори и за всички посетители.


 Щастието е въпрос на….


Гледна точка… Човек трябва да е оптимист и да вярва. В крайна сметка затова хората казват, че надеждата умира последна, защото човек вярва, че каквото и да му се случи, най-доброто предстои!

 

Днес имаш имен ден. Какво си пожелаваш и как смяташ да посрещнеш празника?


На първо място здраве! Малко парадоксално, но с оглед на настоящата ситуация хората най-накрая си дадоха сметка, че здравето е най-важното нещо. В забързаното ни ежедневие и в този забързан живот, който живеем често забравяхме за най-важните неща- здраве, любов, семейство, приятелство. Още един повод, заради, който съм щастлив, е че хората отново започнаха да забелязват онези малки ценности и радости, които имаме с близките и любимите ни хора. Оцениха много неща и си дадоха сметка, че материалното след което тичахме дълги години с широко затворени очи не е единственото ценно в този живот.


Пожелай нещо на читателите ни.

Да бъдат здрави! И да вярват, че “...Само пътят на надеждата, води ни към срещата с нашето щастие!”

Интервюто изготви: Линда Вейл

Анкета

Какво би ви мотивирало да се върнете в родния си град Силистра?
banner
banner
© 2021 TopInfo.bg. Всички Права запазени.Дизайн Madhouse Studio

Search