В навечерието на най-светлия християнски празник-Рождество Христово разговаряме с Отец Николай, който служи в катедралния храм в град Силистра „Св. Първовърховни апостоли Петър и Павел”.

Вие сте най-младият духовник в Доростолска епархия. Интересно би било да разкажете как решихте да поемете по този път?

Добър вечер на вас и читателите ви. Още от най-ранна детска възраст родителите ми, по-скоро моята майка ме водеше в храма на богослужение, да запалим по свещичка. Впоследствие започнах да ходя и сам, бях запознат с детската Библия и службите ми бяха много интересни. Веднъж дежурният свещеник ме накара да помогна-да нося един свещник на литийно шествие и както се казва-така започва една любов. Обожавах прекрасното клиросно пеене (източно-църковните песнопения), като в гимназиалния курс на своето обучение, вече бях щатен църковен певец. Тази дейност продължавам да упражнявам и сега като свещеник.

Защо според вас днешните млади хора не изпитват потребност да ходят на църква?

Както и в Библията е написано, в този свят за жалост властват поднебесните сили, начело със своя предводител-Сатана. Те най-малко желаят човеците да си спасят душите. Ако приемем, че корабът на спасението е Църквата като институция начело с Христос като неин глава, то тя е и най-големия враг на тези сили и логично те не престават да се опитват първо нея да съсипят. А как човек изпада в грях? Най-вече вследствие на изкушенията. В днешно време, светът определено страда от пресищане. С нож можеш да убиеш човек, но ти е необходим и да си разрежеш хляба. Така е и с парите. Те могат да послужат за блудство, разврат, пиршества и удоволствия, но в същото време са необходимост за да може човек да се храни, да се погрижи за тялото си-което е храм на душата и да помага на ближните си. И не само с парите, с всичко на този свят-информация, разкош, алкохол, наркотици, разврат и прочие. Когато човешкото съзнание бива заето (пренаситено) от тези пороци, то време за Бога просто не остава. За жалост за духовното състояние на обществото, имаме вина всички. Нека се научим на добродетели- да прощаваме, да обичаме, да живеем почтено и резултатът ще бъде съвсем друг.

Къде е мястото на Българската Православна Църква в наши дни?

Мястото на Църквата от както е основана е едно и също, защото Христос е същият и вчера, и днес, и утре. Църквата не може да бъде поставена във време и място, тя е извън тях. По-скоро може да се отговори къде е мястото на хората в Църквата. А то е на Света Литургия( поне в неделя) и не зависи от нашите етнос, богатство, пол и прочие. Защото няма човек, който и ден да живее и да не съгреши. Ако грехът е болест на душата, то Светата Църква е единствената лечебница за същата.

Свещеникът носи духовен сан. Задължен ли е да носи два пъти повече отговорност за мислите и действията си от останалите хора?

Свещеникът, е човек като всички останали просто е ръкоположен и има благодат да извършва тайнствата. При това ръкоположение, хронологично винаги се стига до един от дванайсетте апостоли, но той е човек, който греши с думи, дела, помисли и прочие. За това и Бог е отредил правото да свързват и развързват грехове именно на свещеници. Защото само каещият се грешник би могъл да разбере и изживее страданието на някой като себе си( при изповед). Няма как същества без грехове (например ангелите) да изпита разкаяние.

Светът би бил едно по-добро място ако…

Възлюбим един другиго.

Каква е основната разлика между това да си истински вярващ и лицемерно религиозен?

Първият тип са хора вярващи от дълбините на сърцата си, които не само ходят на богослужение, но със своите дела и любов са превърнали и живота си в богослужение. Вярващият човек живее с Христа. Той не може да се почувства оскърбен, уплашен, не може да изпитва ненавист и презрение, напротив-прощава на всички и дарява любов без да иска нещо в замяна. Вторият тип са като варосани гробници-красиви отвън, но гниещи отвътре.

Може ли да съществува вяра без религия?

Сам Христос ни завеща Светата Литургия и основа Църквата. Не отделяйте вярата от религията. Те винаги са били неразривно свързани.

Какво е вашето послание към читателите ни по случай настъпването на Рождество Христово?

Нека с раждането на Спасителя, да се преродим и ние и да живеем с Божията любов и смирение, които ни завеща. Защото ние сме християни и вярваме във Възкресението. Възкресение се отъждествява с прераждане (ново раждане). Защото за да стигнем до новия Йерусалим, трябва най-първо себе си да обновим. И така ще има нови „ние”, нова Силистра, нова България защо не и нов свят. Бъдете благословени! Нека през идното новолетие станем по-добри и се обичаме!

Интервюто изготви: Линда Вейл