Елена Маркарян е от онези млади и и талантливи художници, които ни доказват, че създаването на изкуство може да се превърне в красива и вдъхновяваща съдба. Картините й се отличават с ярки, слънчеви и позитивни багри и разказват истории по един запомнящ се и неподправен начин. Започва да рисува активно още от дете тръгвайки по стъпките на своя баща и има зад гърба си няколко самостоятелни изложби, провежда уроци по рисуване за деца и възрастни и успява да съчетае чудесно своите две основни призвания-на художник и щастлива майка.

За рисуването като начин на живот, вдъхновението, творческия процес и влиянието на рода и родовите връзки, тя разказва пред topinfo.bg.

В кой момента разбра, че искаш да се занимаваш с рисуване? Как започна всичко?

Най-ранните ми спомени свързани с рисуване са: аз и сестра, ми с банда хлапета из коридорите у дома. Просто нашите родителите бяха достатъчно мъдри да поощрят децата в тази посока. Всъщност, цялото ни семейство е неизчерпаем извор на изкуство. Може би ще е интересно да отбележа, че в периода 8- 12—и клас, нещата, които излизаха изпод пръстите ми, бяха доста мрачни. Бяха като отражение на бунтът свързан с порастването. После спрях да рисувам и на 25 години, когато станах майка и усещах, че съм най-щастливият човек на света, започнах отново да рисувам, но вече използвайки силата на цветовете и така до ден днешен, не съм пропуснала ден без да рисувам.

Какво е рисуването за теб- начин на изразяване, любима професия, призвание или и трите?

И трите. И друг път съм го казвала. Моята изповед е рисуването. Моята страст, почивка и терапия. Моят начин да разказвам истории, да давам надежда и светлина, Знаете ли, чрез рисуване „лекувам себе си”. За мен е много важно да успея да предам цялата палитра от емоции събрани вътре в мен, на бялото платно с четка в ръка и ако хората усетят и намерят себе си в картините си, аз съм щастлива. Наистина вярвам, че чрез добрата енергия, заложена в картини, може да се помага на другите.

 Твоят баща също е художник. Оказал ли е той определено влияние върху избора ти на професия?

Баща ми Карен Маркарян- логично продължение на всички в рода преди него, занимаващи се с изкуство и моят първоизточник. Той е художник, сценограф и кукломайстор. Винаги, когато влизах в неговото ателие като дете, беше вълшебно, защото виждах как в ръцете му оживяват различни герои. Този процес на създаване и вдъхване на живот сякаш ме хипнотизираха и омагьосаха душата ми завинаги. Всички, които работеха там, даваха сърцето и душата си за театъра. Представете си какъв цветен лунапарк е това за едно малко дете. Сякаш живеех в оживял приказен свят. Така, че отговорът на вашият въпрос е – неминуемо ми е повлияло, но съм благодарна за това.

 От къде черпиш вдъхновение за своите картини? Кои са основните теми, които засягаш в тях?

Един творец може да се вдъхнови от най-различни неща. Понякога е песен, понякога е сянката на детето, понякога е красив залез над Дунав, понякога обзела ме емоция, която напира да излезе и да се излее върху бялото платно…Как беше…”Светът е голям и спасение дебне от всякъде”.. Моето спасение е рисуването.

Имаш зад гърба си няколко самостоятелни изложби, провеждаш уроци по рисуване (арт терапия) и си майка на две деца. Как успяваш да комбинираш успешно творческата професия и майчинството с всички останали задължения?

Трудно, много е трудно и изтощително, най-вече емоционално., но знаете ли, когато дъщеря ми ме прегърне и ми каже: „Мамо, обичам те”,Когато Синът ми, който е на 4г. ми каже: „Мамо, аз не те обичам, аз те обожавам”, това е презареждане! Когато децата, които идват в ателието да рисуват, идват по-рано и си тръгват по-късно, защото обичат да рисуват и за тях съм не само учител, а и приятел, това е презареждане! Хората, които идват в „Арт и вино” да рисуват и да разпуснат от сивото ежедневие, и на края на събитието ми благодарят и видя колко са щастливи от картините, които са нарисували , как им светят очите, колкото и да съм изморена от ежедневното бягане по задачи, в мига, в който получа щастливите и благодарни очи, аз съм доволна и презаредена. Тогава осъзнавам, че всичките ми усилия си заслужават, че има смисъл, че има кой да го оцени. Изключително съм щастлива, че имам подкрепата на семейството си и бих искала да благодаря на всички, които са около мен. На безкрайно търпеливите ми съпруг, деца, родителите и знаете ли…Без тяхната подкрепа този пъзел би бил много сложен. Моята красива сестра (Анна Богданова)е не по-малко талантлива. Тя сътворява изключително красиви букети, също е наследила творческият талант от дедите ни и е супер сръчна. Моето Ани, макар и винаги в сянка, заслужава висока оценка и аплодисменти, толкова я обичам и искам да използвам повода на интервюто да благодаря на близките си. Благодаря, че ви има.

 Какъв съвет би дала на всички, които са тръгнали по твоя творчески път?

Съвет? Не, не мога да съветвам никого, при положение, че аз самата още се уча. Мисля, че човек се учи докато е жив. От децата, от природата, от околните. Силистра има много талантливи творци, знам, трудно е, но бих искала да им кажа, да не се отказват при най-малкото препятствие. Уроците са безкрайни, но докато човек е здрав и вдъхновение не липсва, всичко е постижимо. Дерзайте, защото ние творците сме съвременните будители. Мисля, че носим пряка отговорност за опазването на духовните ценности. Иска ми се да имаме повече възможности за съвместни проекти и общуване. Нужно е да се подкрепяме и да израстваме взаимно. Ние сме едно.

Смяташ ли, че историята на рода и родовите връзки оказват пряко влияние върху нашият живот? Разкажи ни малко повече за своя произход.

Въпросът е риторичен. Човек не си избира семейството, както знаете, но в моят случай, аз съм благословена с роднини, които създават и участват активно в историята на града през поколенията. Кръвта ми кипва, когато размишлявам колко уникална е историята на моя род. Как те са част от историята на града. В тази връзка искам да разкажа малко повече за тях. Фамилията Маркарян е известна в градчето ни. Винаги, когато творя има един особен момент на притеснение, дали това, което правя е достатъчно добро и достойно за името на рода. Чувствам, че нося отговорност и се притеснявам дали ще получа тяхното одобрение. Пътят е утъпкан от тях, аз не мога да го разруша, но в сърцето ми гори пламък, който ми диктува, че е нужно да надграждам и усъвършенствам създаденото от тях. Маркарян е род с история. Създатели са на първият самодеен хор в Силистра. За баща ми, вече ви разказах, Леля ми Лидия Маркарян е популярен и обичан хореограф в градчето ни, Дядо Арто е бил известен диригент, а Вуйчо Тошо (Тошо Нейчев) е авиатор. Опитът му от 53 години като летец е вписан в Книгата за рекордите на Гинес. И държа да вметна нещо интересно свързано със самолета в Силистра, защото от първоизточника знам, че официалната версия се различава от истината.
(бел. За подвигът на вуйчо Тошо и пристигането на Самолета в Силистра ще разкажа под друга форма, обещавам)

Имала ли си моменти на творчески кризи? Как си се справяла с тях?

Както вече разбрахте, като всеки творец и аз съм кълбо от емоции и когато изпадна в дупка например, определено ми личи!!! От доста време насам, нямам и един ден без рисуване. Музикантът всеки ден се упражнява на своя музикален инструмент, писателят всеки ден пише, актьорът има нужда да играе всеки ден…художникът проявява своя потенциал и плува в свои води, когато рисува. Не казвам, че всичко, което рисувам е гениално. Казвам само, че в картините влагам пъзелчета от душата си. Ще ви издам една тайна. Докато рисувам си мисля красиви неща. Концентрирам мислите си и си въобразявам, че ги зареждам със сила. И всичко това може би щеше да ви звучи като врели-некипели, НООО….Имам отзиви от хора, купили мои картини, които потвърждават, че са усетили сила и позитивни емоции от картината. Не е ли вълшебно?!?

 На какво ниво оценяваш изкуството в Силистра?

Както вече споменах, в Силистра има много талантливи хора. Живеем във време, в което на нито един човек не му е лесно, но за творците е още по-трудно. За да може един творец да проявява своето творчество, той би трябвало да се чувства свободен, да има възможност да се среща с хора и да зарежда своето въображение, за да може после да го трансформира и връща заредено с позитиви обратно към хората. Този процес в момента е по-труден, творците са притиснати и унизени в битов план. Искаше ми се изкуството да заемаше по-голям приоритет на държавно ниво. Слава Богу, има единици сред управляващите, които подкрепят творчеството, но не стига. Културата, изкуството и историческата памет на един народ държат духа му на крака. Докато имаш проблеми, свързани с оцеляването , е трудно да летиш във въображението си. Смятам, че това е голямо изпитание, но ми се иска да вярвам, че ще излезем по-осъзнати и силни от това.

 Пожелай нещо на читателите ни.

Вече разбрахме. Здравето е най-важното нещо. Пожелавам им да са здрави, за да имат очи и сърце за повече изкуство. Ние творците сме тук и имаме нужда от хората , които ще видят и оценят творбите ни. Знайте, че ние даваме всичко. Пожелавам на всички ни по-добри времена и много творчески срещи с хората в градчето ни.

Интервюто изготви: Линда Вейл