Тя от онези млади дами, които не спират да ни доказват, че избора на призвание и следването на собствен път са комбинация от талант, воля, труд и вдъхновение. Изяществото на музиката я пленява още от дете и е печелила много награди от престижни международни конкурси.

Когато е едва на 17 години, чрез зрителски вот е избрана за една от финалистите в третото издание на „Music Idol” (Pop Idol). Следват множество музикални проекти. През 2017г става факт първият й самостоятелен сингъл „Защото така“. Няколко месеца по-късно в колаборация с популярен музикален бранд реализира втората си самостоятелна песен. Последният сингъл на Ели “Сянка на жена” е изцяло авторски проект - и музиката, и текста нейно дело. А завършеният продукт се реализира с подкрепата на Национален Фонд Култура. В момента певицата се изявява на родната сцена с музикантите от група “Субдибула”.

За предстоящите проекти, любимите музикални жанрове, мечтите и носталгията по родния град разказва пред topinfo.bg Ели Раданова.

Какво е за теб музиката- начин на изразяване, източник на безкрайно вдъхновение, призвание или и трите?

На този въпрос мога да отговоря обстойно и ненужно дълго, но не искам да изгубим читателите още в началото, затова нека бъде просто с една дума - Смисъл.
Мисля, че казва достатъчно. :)

Кога реши окончателно, че искаш да се занимаваш професионално с музика?

От дете имам влечение към музиката и съм прекарала доста смислено време в уроци, фестивали и конкурси, но повярвах, че кариерата ми може да е свързана с това, когато участвах в Music Idol 3 през далечната 2009г.
След края на участието ми в предаването не съм имала колебания дали не е по-добре да се занимавам с нещо друго. Случвало се е да правя някакви странични неща с цел препитание, но не съм си губила фокуса от това, кое е моето. А най-хубавото е, че тепърва имам да уча толкова много…

Имаш богата творческа автобиография, а последния ти сингъл е изцяло авторски проект. Смяташ ли и занапред да реализираш подобни проекти и планираш ли издаването на самостоятелен албум?

Съвсем скоро научих, че кандидатурата ми е одобрена и съм благодарна, че отново ще имам подкрепата на Национален Фонд „Култура”, за да реализирам предстоящия си сингъл на нужното ниво. Кипи творческа дейност и нямам търпение за всичко, което предстои. Ще има още песни, мхм.

През последните две години работим активно с Венци Дреников и имаме цяла колекция от неиздадени авторски парчета, които съвсем естествено си заприличаха на албум. Надявам се до няколко месеца да успеем да го реализираме. Само мога да издам, че е много музикантски и пъстър музикален проект на английски език, за който ще си „инсталирам” специална доза амбиция да популяризираме (поне) на Европейско ниво.
Имам щастието да бъда вокална част от последните песни на група „Субдибула”, а отскоро имаме и съвместна концертна дейност, която надявам се, ще се случва по-често, след като отминат пандемичните времена. Нямам търпение да свирим заедно и в Силистра. Чувствайте се предварително поканени.

Кои са любимите ти музикални жанрове и изпълнители, които са те вдъхновявали през годините?

Най-често слушам Soul, R&B, Funk, Rock…
Артиста, който всеки път ме оставя безмълвна с таланта и начина си на изразяване, е Stevie Wonder!
А съвсем скоро установих сериозен пропуск - досега не бях слушала самостоятелните албуми на Dr.Lonnie Smith. Горещо го препоръчвам вечер в приятна компания. :)

Какви са най-големите предизвикателства за един млад човек в България, който е избрал да следва пътя на музиката?

Не мисля, че много се различават от тези, които имат младите хора, заети в други сфери. Може би най-трудната част е да се абстрахираш от емоциите си, когато трябва да разпространяваш и продаваш изкуството си. Не можеш да погледнеш на творбата си като на продукт. А и не е редно. Аз съм привърженик на работата с продуцент, мениджър и т.н., защото не мисля, че много хора притежават умението да са творци и търговци едновременно.

Липсва ли ти Силистра? Кои места в града имат сантиментална стойност за теб?

Много ми липсва! Следвам всякакви страници в мрежата, в които се споделят фотографии от Силистра и благодарение на тях си „набавям” познатите гледки, когато ми стане мъчно. Сред любимите ми места са балетната зала на СУ „Н.Й.Вапцаров”, тъй като там е минала по-голямата част от детството ми, Драматичния театър - много ключови изяви са ми се случили там, а атмосферата и аромата на точно тази сцена са несравними, и Дунавската градина (разбира се :) ).
А най-хубавото нещо всъщност е дълга, безцелна разходка с приятел от единия край на града ни до другия.

За какво мечтаеш?

Мечтая си докато ме има, да имам възможност да правя това, което обичам. Благословена съм да знам какво е то и не мога да си позволя да му обърна гръб. Искам да бъда разказвач на истории, добротворец, жена, артист, пътешественик, и достоен човек, който един ден да отгледа достойна личност.

Кои са нещата, които могат да те накарат да се усмихнеш истински?

Харесва ми да си мисля, че съм от често усмихващите се хора и мога да си измисля всякакви поводи да бъда щастлива, но наистина много мога да се развълнувам, когато съм на сцена и когато видя детска усмивка/любопитство/еуфория. :)

Пожелай нещо на читателите ни.

Застанете на страната на романтиката, дори когато цинизма умело ви дърпа за ръкава.

Интервюто изготви: Линда Вейл