Той е млад, креативен, борбен и амбициозен. Има богат професионален опит и част от образованието си получава в чужбина, но умело доказва, че човек може да успее да се реализира и в България. Част е от екипa на ELICA Group, където е специалист в областта на корпоративните комуникации, маркетинга и ръководенето на проекти. За кариерата, работата в екип и мотивацията за развитие на родна територия, разказва пред topinfo.bg Мартин Димитров.

Като какъв човек се определяш?
Като добър. Винаги се опитвам да се раздавам в онова, в което съм въвлечен. И особено за хората около мен. Всички останали качества – добри и лоши, могат да ги посочат близките ми.
 

Учил си в Leeds Beckett University, НБУ и УНСС. Разкажи ни малко повече за обучението си в първия.
В Лийдс беше незабравимо преживяване. Бях там на обменна програма – Еразъм, за един семестър. Успях да създам много контакти, с които поддържам връзка и сега. Най-значимото беше, че се потопих в различна среда, срещнах хора от цял свят и открих, че притежавам неподозирани качества. Това е безценен опит, който препоръчвам на всеки студент. Пътувах много, опитвах различни храни, посещавах културни мероприятия, бизнес работилници, галерии и разбира се множество барове. Поставях си различни предизвикателства, като например да се запиша в клуб по кикбокс, да участвам в доброволческа организация, да направя българско парти само с чужденци. Естествено, налагаше се и да уча доста – прекарвал съм по 12-14 часа в библиотеката. Във Великобритания държат на екипната работа и на това човек да има позиция и да може да се аргументира. Нещо повече, там те насърчават да се изразяваш и да представяш не само убежденията си, но и ограниченията, които произлизат от тях. Умение, което ми помага много днес. Престоят ми там ме окуражи да отворя съзнанието си още повече.
 

На какво ниво определяш родното образование във висшите учебни заведения?
Първо държа да отбележа, че е важно колко иска да научи човек. В наши дни и при толкова много достъп до информация не е релевантно да търсим оправдания в условията. Имах възможността и късмета да уча в държавен и частен университет, както и извън България. Съвсем обективно мога да кажа, че има осезаема разлика между трите и реформата у нас е задължителна. Това е твърдение от собствения ми опит, а не като експерт. Не искам да обидя никого, тъй като дълбоко уважавам учителската професия. Действително има преподаватели, които се отдават на работата си, стараят се да следват модерни подходи, да провокират и да учат на умения. Срещал съм такива в наши университети и съм им безкрайно признателен. За съжаление тук преобладават ограниченията в образованието. Макар в повечето учебни заведения да подобряват инфраструктурата и технологиите, нагласите към процеса на обучение не се променят особено. Това, което видях и усвоих в Англия за 4 месеца беше забележително. И не защото е „в чужбина“, а защото начинът на мислене и възприемане е различен. Междуличностното отношение също е различно. Понякога си мисля, че колкото и да искаме промяната, все още не сме готови за нея.

В ELICA Group работиш като специалист корпоративни комуникации, маркетинг и ръководене на проекти. Кои са най-големите предизвикателства в тези области?
Истината е, че не започнах на такава позиция. Може би най-голямото предизвикателство бе да докажа, че комуникациите са основен принцип за успешното развитие на всяка организация. За щастие с моя мениджър, Калоян Радулов, успяхме да се сработим много бързо и да убедим ръководството, че трябва да се обръща внимание в тази насока. Друго предизвикателство е работата с хора от различни култури. Често се налага да обсъждаме сериозни теми и въпроси с представители на чуждестранни компании, външни гости, потенциални клиенти и партньори. Посланията, които пиша от името на фирмите в групата и съдържанието, което създаваме трябва да се предава правилно, за да бъде разбрано. Старая се да изградя стил, който да се използва от всички служители. Понякога се появяват и институционални прегради. Например – отне ни 9 месеца, за да успеем да доведем новия производствен ръководител на ELICA YARD, като сме спазили всички нормативни изисквания. Той е от Нова Зеландия и е вторият човек от тази страна, който работи на трудов договор в България.
 

Смяташ ли, че България успява да се адаптира успешно към бързоразвиващите се и променящи се тенденции в рекламата, бизнеса и технологиите?
Мисля, че имаме страхотни творчески агенции, които създават продукции с добавена стойност, а не само реклами. Това, което ми прави впечатление за бизнеса е, че липсва дългосрочна визия на българския предприемач. Действително страната ни още търпи последиците от прехода към пазарна икономика, но вярвам, че да сме успешни зависи много от нас самите. И има личности и компании, които го доказват, но трябва да се оглеждаме повече за тях. В технологиите бих казал, че традиционно постигаме големи постижения. Последните години ни представиха блестящи примери, които стигнаха буквално до космоса. В София чуждестранни фирми отварят представителства и работят с местни кадри. Разполагаме с частен IT университет, който постоянно подготвя специалисти. Накратко – положителен съм, но има още доста трески за дялане.

Какво според теб е най-важно когато говорим за работа в екип?
Компромисът. Това е нещо, което ни убягва сякаш по рождение. В чужбина съм работил с хора от различни раси, полове, сексуална ориентация, принадлежност към субкултури, хора с увреждания. Осъзнах едно – важно е работата да се свърши. Ние сме високоефективни, когато сме колектив. В нашия екип също имаме спорове и конфликти, но винаги заставаме един до друг и умеем да се покриваме.

Какво те мотивира да се върнеш в Силистра и да продължиш да се развиваш тук?
Една интересна вечер със стар познат, който ни срещна с Калоян Радулов. Бях впечатлен от работата на ELICA и след кратко време получих предложение да се присъединя към новия проект, свързан със строителство на яхти. По онова време трябваше да избера тук или в София. Исках да докажа на себе си и на моите близки, че млад човек може да бъде успешен в Силистра. Обичам предизвикателствата и ръководителят ми използва това в добрия смисъл. Съвсем естествено се случва да изпитвам несигурност и да изпадам в затруднения. За щастие винаги има на кого да разчитам.
Но все пак забелязвам как в семейството и дори в училище често насърчават децата да се стараят, за да могат да се развият после в чужбина. За мен младите трябва сами да си създават подходяща среда, в която да се чувстват добре. Не мисля, че това е тесногръдие, а по-скоро самосъзнание.
 

Кои са любимите ти места в града?
Несъмнено Дунавската градина, която е и първият обществен парк в страната. Харесва ми да се разхождам около крепостта, както и на ЖП гарата.

Пожелай нещо на читателите ни.
Пожелавам им да са смели и да следват мечтите си! Нека не се отказват, ако пътят им се отклони от първоначалната посока. Това винаги е нова възможност, от която можем да се възползваме.