В настоящия момент Милен Вeлчев е единственият татуист и собственик на студио за татуировки в Силистра.  Стилът на творчеството му е универсален, основно реалистика и  е правил  татуировки на много представители на родното изкуство. Има редица реализирани проекти зад гърба си в България и в чужбина.
За тънкостите на занаята, избора на поприще и смелостта да изразяваш себе си, той разказва пред topinfo.bg.

Как и кога реши да се насочиш съм правенето на татуировки?

Бях на 13 и съвсем случайно бях на гости на  съседи и едно момче от Добрич беше дошло да прави татуировка на наш приятел. И тогава видях списание за татуировки, по онова време рисувах и много се впечатлих от самия процес на татуиране. Бях изумен от парадокса как една болезнена игла може да помогне за създаването на нещо толкова красиво по кожата.
 Още същия ден реших,че и аз искам да си направя татуировка. Момчето направи опит да нарисува рисунка на крака ми макар, че не се получи достатъчно добре. В онзи момент реших, че искам да си направя татуировка съвсем сам. Направих си  машинка за татуиране и резултатът не закъсня. Майка ми като ме видя с татуировката, се стресира много. Последва изпробване на какви ли не методи да я махна. След известно време (година някъде) реших да си направя още една.
Тогава се вдъхновявах от различни музикални субкултури. Последваха няколко татуировки, след това период на апатия. След известно време започнах да рисувам повече и осъзнах, че татуирането ми харесва и придобих увереност да си направя още татуировки и мои познати и приятели започнаха да ме молят да татуирам и тях. Започнах постепенно да се самообучавам в занаята като чета, проучвам, търся информация и правех практически опити върху себе си.
В 10-ти клас започнах да татуирам все повече хора и се замислих за бъдещето си, макар, че това за мен беше по-скоро хоби. Един ден неочаквано една учителка скъса моя рисунка и бях съкрушен, но тази случки ми повлия за по-нататъшното ми решение какво да правя с живота си. Всъщност, моят дядо беше художник и той първоначално ме вдъхнови да продължа със самото рисуване. Когато го изгубих, това беше голям удар за мен. 2013-та беше изключително важна за мен година, в която се запознах с Димитър Христов, собственика на верига Тату Студиа “Tatto Skull”, озовах се там съвсем случайно. Благодарение на него осъзнах, че имам още много да уча. Тънкостите, които научих  бяха наистина ключови за моето развитие. Тогава тръгнах да надграждам наученото до момента. Работих в студиото две години и после реших да си отворя свое.

Кое е най-важното, което всеки решил да си направи татуировка трябва да знае?

Първо, всички трябва да са наясно, че наистина БОЛИ. Трябва да са убедени, че искат татуировката за цял живот и това не е някакъв майтап. Много е важно да  се вслушат в съветите на татуиста, защото  освен всичко друго татуирането е изкуство и има тънкости от чисто естетическа и здравна гледна точка. Когато търсят информация за татуировки, е по-добре да дойдат да се обсъди на място, за да се чувстват по-комфортно при евентуално предстоящо татуиране. Да слушат внимателно как да се грижат за татуировката след това-това е 50 процента от добрия резултат. Не трябва да се правят компромиси с процеса на заздравяне на кожата.

Според теб трябва ли всяка татуировка да има сантиментална стойност за притежателя си?

Не.  Смятам, че чрез татуировките човек трябва да изразява себе си.

На какво ниво оценяваш изкуствата и занаятите в Силистра?

Според мен и двамата сектора имат нужда от допълнително развитие. Прогресът е онова, което движи всичко, трябва да се гледа от различни ъгли и да е по-разчупено мисленето, нужно е надграждане. Колкото едно нещо е по-нестандартно, толкова е по-висока оригиналност притежава.

Трудно ли е да бъдеш различен и некомерсиален сред комерсиални хора?

Хората трудно приемат различните от тях, по-скоро близките ми биха ме приели, защото ме познават добре.


В наши дни татуировките са избор, начин на изразяване и изкуство. И все пак…сблъсквал ли си се някога с критики и неодобрение по отношение на дейността и визията си?

Сблъсквал съм се многократно, но приемам градивна критика по отношение на работата ми.

Когато не си студиото, с какво друго се занимаваш? Имаш ли някакви странични хобита?

Занимавам се със създаването на умалени макети (диорами), колекционирам различни вещи-от монети до пощенски марки.

Имаш ли любими татуисти, от които си се вдъхновявал през годините?

Първото ми вдъхновение беше Paul Booth, самият му стил на работа е много нестандартен. А от известно време се възхищавам на работата на Samohin, създава хипер реалистика и контрастни цветове.

Пожелай нещо на читателите ни.

Да са живи и здрави и да не забравят, че татуировката все пак не е за цял живот ами и за един месец отгоре 

Интервюто изготви: Линда Вейл