Толгá Тахсинов - Тоги е един от младите писатели в Силистра, които ни доказват, че творчеството винаги е успешен начин да намериш себе си и да се пребориш с тъмните периоди. Освен като писател, се изявява и като музикант, а по образование е икономист. Автор е на книгата "Меланхолик", която е под формата на биографичен дневник.

За писането като духовен път и поприще, вътрешните битки и бъдещите творчески проекти, той разказва пред topinfo.bg.

Какво е за теб писането- начин на изразяване, търсене на смисъл, творчески порив или и трите взети заедно?

- Писането за мен е страст. Доколкото мога да си спомня започнах да пиша стихове още от ранна детска възраст. Превеждах си любими текстове на песни от английски език на български и си перифразирах изреченията с мои. Описвах свои измислени въображаеми истории в дневници, в тетрадки или на хвърчащи листи, някои, които пазя до ден днешен из някое чекмедже вкъщи.

Чувстваш ли се успял и какво е за теб успехът?

- Не. Но се гордея с успехите си. Според мен, за всеки човек успехът е нещо индивидуално. За мен лично, постижение е, когато някой е осъществил и най – дълбоките си желания, които са мъчили мислите му дълги времена. Понякога се отказваме от мечтите си, но борим ли се за тях до последно и след време успеем ли поне мъничко да се доближим до целта си, ние усещаме това чувство на успех, което ни кара да продължим все така напред и нагоре.

Освен с писане, ти се занимаваш активно и с музика. Имаш ли планове тя да се превърне в нещо повече от хоби?
- Най – голямата ми мечта е да свиря в рок банда и заедно да обиколим света, за да изпълняваме песните си пред тълпа от фенове. Сравнително късно започнах да свиря на китара и да научавам самата теория на музиката, но се радвам, че все повече се задълбочавам в тази сфера. Музиката винаги е била най – добрият ми приятел. Благодарение на нея намирам утеха и се зареждам психически. Обещавам на себе си никога да не спирам да се уча и да творя.

Смяташ ли, че творчеството е един от начините човек да се съхрани и да остане верен на себе си?

- Творчеството много често не се оценява напълно от хората, които се срещат с него било то пряко, или случайно. Всеки творец по само себе си е душа, която се е открила на света и моя съвет към всички, които се занимават с каквато и да е творческа работа, е да не спират да вършат това, което им е на сърце и дори никога да не бъдат признати за креативността си това да не ги кара да променят посоката. Тази посока е избрала душата им, а не е хубаво да я кривим, защото там някъде някой смята, че тази креатичност е безполезна. Всяка творба е безценна. Творците създават и променят хората и най – вече историята. Запечатват се във времето.

Кои са любимите ти писатели?

- До този момент насам не мога да спомена, че съм чел дузина книги, но дори за това кратко време двама автори успяха да ми привлекат вниманието с острите си внушителни думи и изказвания за света около нас. Това са Чарлз Буковски и Тони Робинс.
Написал си книгата „ Меланхолик” , когато си бил в тежък период.

Какъв съвет би дал на всеки, който някога е попадал в капана на депресията и според теб писането би ли могло да бъде универсален антидепресант?

- Когато започнах да пиша тези редове не мислех, че ще издам книга за този период, през който преминах. Пишех, за да се успокоя ментално и наистина много ми олекваше след като описвах връхлетелите ме емоции чрез писалката в ръката ми, а не оплаквайки се на познати и приятели. Според мен всяко човешко същество трябва да пише за чувствата си, не за да ги публикува някъде, а защото по този начин след време може да се върне пак там и да усети цялостната промяна у себе си. Всеки от нас е преминавал през тежки периоди в живота си и не след дълго осъзнаваме, че излишно сме се натоварвали с маловажни притеснения. Разбираме, че през това време никой не е бил до нас наистина, а всъщност ние самите сме си помогнали. Съветвам ви да пишете за тези моменти от живота си, когато сте попадали в тази яма на безнадеждността и после да прочетете как сте се спасили от нея със зъби и нокти. По този начин ще си помогнете сами в израстването като един самоуверен и смел човек.

Как оценяваш нивото на културата в Силистра?

- Силистра е градът, в който съм бил роден. Този град ме изумява всеки път като разбирам, че из гражданите им постоянно се ражда нов творец. Селището не е никак голямо, но е пълно с артисти: певци, музиканти, художници, писатели, актьори, режисьори и какво ли не... Според мен Силистра трябва да е в списъка на всеки, който иска да посети един удивителен град пълен с вековна история и да не забравим – с една от най – вкусните кухни.

Случвало ли ти се е да изпаднеш в творческа криза? Как се справяш с тези моменти?

- Почти винаги. Мисля, че всеки артист го преживява и смятам, че е нещо съвсем нормално. Все пак хората трябва да осъзнаят, че с колкото и творчески дейности се занимава един човек, той най – вероятно се издържа с един по – обикновен начин. Около този творец постоянно живеят хора, които не са задълбочени в творчески мисли и не се занимават с никаква креативна дейност. Всеки създател си живее като един от всички, обаче това, което го прави различен от другите е начинът по – който той гледа на света. Аз, лично, се отдалечавам от света в едно постоянно търсене на себе си.

Кое за теб е по-вдъхновяващо-вътрешния свят на човека или всичко онова, което се случва около него?

- Вдъхновяващо е, когато външния свят не променя вътрешния свят на този човек. А вътрешният му свят е толкова дълбок и потаен, че трябва да срутиш, първо, външния свят, в който живее, после да копаеш без спиране като миньор, търсещ диамант, и накрая да се отдадеш на красотата на душата му, която се е криела толкова умело от този реален свят, в който все някак си съществува този човек. Някои хора могат да бъдат двуличници и да изиграят роли, създадени от другите. Но творците винаги са били себе си, пренебрегвани от другите за това, които са всъщност.

В момента пишеш втора книга. В какъв жанр ще бъде и кога да я очакваме на книжния пазар?

- Вярно е. Оттук нататък мисля да пиша повече истории с въображаеми герои. Не искам да издавам тайните си още от сега, но следващата ми книга ще бъде художествена литература, разказваща за една обречена на страдания любов. Ще се опитам да я завърша до края на зимата.

Пожелай нещо на читателите ни.

- Пожелавам им да бъдат себе си и да не се страхуват от изборите си. Всеки наш следващ ход определя посоката на бъдещето ни. Съветвам всеки да бъде по – решителен и самоуверен в себе си. Разбирам, че понякога имаме нужда от самота. От нея се учим най – много. Но трябва да отворим сърцето си и за света около нас. За любовта. За семейството. За нас самите. Винаги вярвайте в себе си. Успехът Ви чака! Благодаря!

Интервюто изготви: Линда Вейл