Боян Вихренов е един от най-разпознаваемите млади художници в Силистра. Биографията му е повече от впечатляваща-има участия в над 30 изложби, участия в симпозиуми и пленери, автор e на множество стенописни проекти на частни и общински сгради в гр. Силистра и района. Твори неуморно, иновативно, вдъхновяващо и успешно в различни направления и реализираните му проекти допринасят много за развитието на изкуството в града. 

За следването на избраното поприще, баланса между индивидуалното и комерсиалното и експериментирането с художествените техники, съчетания и материали, той разказва пред topinfo.bg.

Като какъв човек се определяш?

Бих казал, като обикновен (семпъл) човек. Гледам да не се вземам много на сериозно и мисля, че това играе огромно значение за прогреса. Себесъмнението винаги тласка развитие. Човек трябва да живее с мисълта, че има и по - добри от него, това води до самоусъвършенстване. Извън професионалното поприще бих се определил бих се определил, като авантюрист, обичам да пътувам и имам силна страст към природата, особено към планината.

Ти си трето поколение професионален художник. И все пак съгласен ли си с твърдението „ 1% талант, 99 труд”?

Двете са неделима част. Не може само с едното. Талант без полагане на усилия е равно на нула! Както и обратното, творческият процес не става "на сила", т.е. нужен е вътрешен усет, да ти се отдава, в противен случай е фалш.

Разкажи ни малко повече за това как и кога реши да следваш попрището на творец.

Израснал съм в такава среда. Първо в ателието на дядо, също и вкъщи такъв тип дейност се извършваше от баща ми. Присъствал съм на много организирания и откривания на изложби от много ранна възраст. Теми на разговори, литература, въобще почти всичко около мен беше свързано с изкуство и култура. Имах много специална връзка с моя дядо - Йордан Маринов, който беше изключително мъдър човек. Често събеседвахме на рядко засягащи ежедневието теми - в духовна насока. Просто продължих по "коловоза".

Участвал си в редица престижни изложби, симпозиуми, пленери и си автор на много стенописни проекти в Силистра и региона. Чувстваш ли се успял и какъв според теб е ключът към успеха?

Всяко участие и добре свършена работа ми дават доза вътрешно удовлетворение. Но това при мен е временно задоволяване, имам още много какво да свърша(да дам), живея с такъв мироглед. И в този ред на мисли успехът е постоянство, труд, стискане на зъби, защото често пъти има ред неща, които пречат. Както при спорта - без тренировки и дисциплина не става.

Кои са нещата, които те вдъхновяват?

Обхватът е широк - природа, личности, лични преживявания и т.н.

Какъв е начина за успешното комбиниране на творческата индивидуалност и комерсиалната страна на този занаят?

Тези два аспекта при мен са в постоянна битка, трудно е да бъдат балансирани. Последно време комерсиалното надделява, защото трябва от нещо да се живее, а и личните (индивидуални) търсения също са свързани със средства. Едното зависи от другото. Гледам да ги редувам, ако мога така да се изразя, за да не ми омръзват.

Как оценяваш нивото на изкуството в Силистра?

Нивото на изкуство в Силистра, говоря за изобразителното, е "Сон Шо Жмо"(без промяна), или ако има такава е почти незабележима. Стъпва на традиционни разбирания от предходни години, което не казвам че е лошо, но прекалено консервативно. Трудно се приема новото.

Кои са любимите ти художници и стилове в изобразителното изкуство? Как ти самия определяш стила си?

Не бих се спрял на конкретни направления и имена. Всеки е част от стената и всяка тухла е важна. През годините са ме впечатлявали много и различни автори. В момента в мен будят интерес съвременни творци, в областта на новото за мен и нетрадиционното като Анселм Кийфър, Рихтер, Кристо, Серра, Хейзър и много други.

Трудно е да го дефинирам. В живописта постоянно експериментирам с техники и съчетания на материали. Заниманията ми не са ограничени и са в много насоки( живопис, стенопис, скулптура, сценография, стрийт арт), имам нов интерес към концептуализма и арт инсталациите. Работата е "всичко коз".

Пожелай нещо на читателите ни.

На читателите желая здраве!

Интервюто изготви: Линда Вейл