Той е единственият нестинар в Силистра и от години се занимава с огнено изкуство като е изцяло самоук в това начинание и го избира за свой начин на изразяване. Занимава се активно и с благотворителна дейност и е управител на популярния магазин за крафт бира „Малц и Хмел”.
За магията на нестинарството, връзката с природата и балансът между мистиката и комерсиалното разказва пред topinfo.bg Дечко К.-повелителят на огъня.

В кой момент осъзна, че искаш да се занимаваш с нестинарство и огнено изкуство? Как започна всичко?

Интереса към огъня си го имам още от дете (като всеки малчуган и аз обичах, да се навъртам около огнищата), но бях на около 14 когато открих, че зад огъня има много повече, отвъд привидният пламък. Напред в годините в търсенето на някаква житейска и духовна философия установих, че огънят присъства във всяко едно духовно учение и е бил неизменна част от битието на човека и реших, че ще се уча от него и той ще е моят учител в живота.
На 23 реших да се занимавам с огнени изкуства, нещо като форма на себеизразяване пред обществото и начин да споделя това, което съм научил в това близо 10 годишно приятелство с огъня. Напълно самоук в това начинание, започнах със солови участия по паркове и площади, след това по фестивали, и тн. Винаги съм се старал участията да не са просто шоу, а нещо повече, израз на това което е между мен и този мой спътник, приятел и учител, мисля че тази любов успява да се улови от публиката, което я удовлетворява не само сетивно но и душевно.
Нестинарството дойде естествено като продължение на този огнен път, който вървя, някак си беше неизбежно да стигна до него. В даден момент от пътя не може само да се кръжи около огъня, трябва да се влезе в него, колкото и налудничаво да звучи, но слушаш сърцето и влизаш, а там се разкри нов за мен свят.

Ти си единствения нестинар от Силистра. Разкажи ни малко повече за този автентичен и тайнствен обичай.

Нестинарството е нещо изключително свято за мен, то е един от последните живи обреди запазени на територията на България. Държа да отбележа, че нестинари в България има само и единствено в Странджа планина, това което се представя по ресторанти, кръчми, фестивали и прочие е огнеходство и няма нищо общо нестинарството.

Нестинарите са известни с това, че играят боси върху жарава без да изгарят, но играта в огъня е само един процент от цялата нестинарска обредност, а и колкото странно да ви прозвучи дори не е задължително да играеш в огъня за да си нестинар. Ако те прихване, ако така решат светците/силата, само тогава влизаш да играеш. Нестинарите следват свой обреден календар в които почитат християнски светци като свети Константин и света Елена, пророк Илия, Св. Пантелеймон, Св. Марина и др.
В самите обреди се използват специални нестинарски икони, познати като опашати икони, характерни с това, че от долната страна имат дръжка. В денят когато има панагир (празници на определени светци почитани от нестинарите), иконите се обличат в специално ушити за тях червени ризи закичени с пендари, звънчета и малки оброчни плочки в различни форми наричани вотиви. След като бъдат пременени се извеждат от конака с процесия, съпровод на тъпани и гайди и се отвеждат до аязмото, за да бъдат осветени с вода от въпросните свещени извори, които се вярва, че са лековити в определеният ден. След това се оставят да починат на дървени постройки наречени одърчета, където нестинарите им отдават почит.

Свири се и се играе нестинарското хоро, чиято мелодия е предавана през поколенията на гайдарджиите и тъпанджийте в нестинарската общност и само те знаят как точно да я свирят в най автентичният й вид.
После иконите се връщат заедно с процесията в конака, където почиват до вечерта, когато настъпва кулминацията на панагира, така известната игра в огъня. Преди да бъдат изведени обаче, конакът се затваря и вътре остава само нестинарската общност, за да се настроят нестинарите. За това което се случва вътре не мога да говоря много защото думите не са достатъчни да го опишат, а преживяването е много лично за всеки нестинар. Играта в огъня както казах по горе се определя от това дали човек ще бъде прихванат, дали ще изпадне в това специфично състояние в което се изгубва връзката с реалността. Старите нестинарки са пророкували в тези състояния, други са имали способността да лекуват. Всички тези малки детайли и много други, които са част от обреда не са особено известни на народа ни, но точно те са същността на нестинарството и е добре да се знаят, за да се запази автентичността и силата на нестинарството.

Съветвам хората, които биха искали да научат повече за нестинарството, да потърсят трудовете на Михайл Арнаудов, който много добре е описал нестинарските обредите, както и книгата на Валерив Фол и Ружа Нейкова Огън и Музика.

Смяташ ли, че съвременният човек е изгубил голяма част от връзката си с природата и търси ли начини да промени това?

В природата винаги има баланс и хората като част от нея не са изключение на това правило.
Имам много приятели, които имат изключително силна връзка с природата и други, които са се отдали на живота в градска среда и не излизат много извън нея. Това, което наблюдавам обаче е, че в първите има малко повече хармония, докато във вторите тази хармония липсва и в стремежа си да намират баланс често търсят спасение в някои доста токсични за тях развлечения. С времето вътрешният дисбаланс в хората от градската среда рано или късно ги отвежда пак на почивка в природата, което връща нещата в естественият поток. Душата си иска нейното, само трябва да я слушаме по-често. Не напразно в българският език имаме тази прекрасно структурирана дума приРода.

Как се постига баланс между мистиката на автентичното минало и комерсиалното в съвремието?

Светът е двойствен, винаги е бил и винаги ще бъде. Двете нещата са неизменна част от едно цяло. Не бива да се изключват и делят. Всеки човек си има негов път, за един може той да е комерсиалният, за друг може да е този от миналото, най -добре е да се следва както е казал Буда средният път. Балансът е нищо повече от постигане на хармония между две или повече неща. За да го има в света около нас, трябва да го постигнем първо вътре в нас. Нищо не пречи да използваме най-доброто от двете и да ги прилагаме в живота си. Това определено не е лесно начинание, но ако човек е искрен със себе си, има самоконтрол, не изпада в крайности нещата се подреждат.

Освен с нестинарство и огнено изкуство, ти си управител и на магазин за крафт бира и си част от благотворителни дейности. Как успяваш да комбинираш успешно всички тези поприща?

Пускам се по течението и оставам всичко, да се случва естествено, а то някак си се намества от само себе си. Работата ми в „Малц & Хмел” е сравнително ново начинание. Занимавам се с магазина от около година и половина, а комуникацията с клиентите ми позволява да ги направя съпричастни с различните инициативи. Крафт бирата е нещо различно от традиционното пиво, което от своя страна събира различни хора, повечето от които са малко по- широко скроени, приключенци, музиканти, природозащитници и тн. Често самите те са инициатори на групови пътувания, почиствания, залесявания, благотворителни каузи и тн. Чрез магазина информацията стига до повече хора. Така съчетавам приятното с полезното, на по хубава занаятчийска бира с приятели.

Разкажи ни малко повече за същността на благотворителната кампания.

"Книга за надеждата" е кампания, която представлява коледен книжен пазар, чиято цел е да набира парични средства, чрез които да бъдат подпомагани хора в неравностойно положение, жени, деца, възрастни хора, които са били жертви на домашно насилие и трафик. Кампанията започва началото на декември, като в продължение на 3 седмици с доброволци събираме дарения под формата на книги от наши съграждани. След това продажбата им се осъществява два поредни дни преди Коледа. Интересното в кампанията е, че цената на книгите се определя от купувачите. Всеки дава за книгите, които иска да закупи колкото може, като предварително го запознаваме с каузата за която ще отидат 100% от събраните средствата. По този начин стимулираме четенето, връщаме вече прочетени книги в експлоатация, насърчаваме благотворителната дейност, запознаваме хората със социални проблеми, които са тема табу в обществото. С всяка изминала година интереса става все по-голям, което радва всички замесени в кампанията. Искам да изкажа и специални благодарности на екипа на женско сдружение Екатерина Каравелова, които ми съдействат всяка година за реализирането на тази моя детска мечта, да съм полезен за хора които са в трудно житейско положение.

Кои според теб кои са основните фактори за това човек да намери своето призвание?

Не просто желание, а копнеж да го намери. Ако човек търси същността си или призванието си, трябва да излиза извън зоната си на комфорт, да действа, да се предизвиква и целият път който извърви ще го подготви и отведе до това което е неговото призвание. При някои отнема месеци, при други години, важното е човек да има вяра, да не се отказват и да не забравя, че целта се поражда/сформира от извървените крачки към нея. Пътищата са неведоми, понякога минаваме през неща които неразбираме, но не бива да се подаваме на отчаяние и да губим време в оплакване и тн. Понякога минаваме през един житейски огън, под краката ни гори, но имаме ли вяра и стремеж, рано или късно ще излезем, а преживяното ще е един добър урок, който ще е парченце с отговор от пъзела, който един ден всеки ще завърши.

Как би описал Силистра на някого, който никога не е идвал тук?

Силистра е един малък спокоен град, в който живота тече плавно като великата река Дунав, която къпе бреговете му. Древна, скрила много история под своите улици, за отминали славни времена. Град, където може да се влюбиш в залеза и да разказваш за него, където и да отидеш след това.

Кои са любимите ти места в града?

Най-любимо ми е върбовата гора до самолета, това е най-вълшебното място за мен. Когато реката залее тази гора, водата, която се носи с месеци някак акумулира енергия в почвата и слизайки там когато е сухо, човек има усещане че един поток минава през него и изчиства всичко, което е натрупал в себе си.” Малц & Хмел”, защото там се събираме всички приятели и се раждат много идеи за приключения, творчество и каузи, а и определено обичам работата си. И не на последно място, района на чешмата Иван Стайков, където обичам да свиря на флейта докато слушам течащата от чешмата вода, птиците и дърветата поклащани от вятъра, зимата е още по-вълшебно, когато натрупа сняг.

Пожелай нещо на читателите ни.

Пожелавам да намират това което търсят, да имат вяра в себе си и в начинанията си. Да обичат и да бъдат обичани.

Интервюто изготви: Линда Вейл