Лъчезар Чокоев е от онези фотографи, които умело ни доказват, че хобито може да се превърне в призвание и обещаваща професия. Завършил е право и първоначално застава зад обектива като любител. Днес фотографията е негов професионален и творчески път, като чрез своите снимки запечатва безброй красиви моменти и разказва истории.
За въздействащите кадри, вдъхновението и балансът между художественото изразяване и техническата част при процеса на заснемане, той разказва пред topinfo.bg

Какво е за теб фотографията- любима професия, призвание, начин на изразяване или и трите взети заедно?

Категорично за мен фотографията е и трите. От хоби, преди 8-9 години се превърна във втора професия и считам, че е призвание, защото през по-голяма част от времето се наслаждавам не само на резултатите от положения труд, но и по време на самия процес – от мисълта за даден проект, фотосесия или събитие, през подготовката за това, самото заснемане и пост обработката след това. Често пъти именно там, в обработката, намирам своя собствен начин на изразяване, там се корени моят индивидуален подход и визия за това как искам да се видят хората и нещата, които снимам. В правото нямаш тази свобода. Там правилата трябва да се спазват, докато красотата в изкуството е, че правилата могат да се нарушават. Юрист съм, но не приемам стереотипа, че юристите сме скучни хора и се движим в едно русло. Вярвам, че който ме познава ще потвърди.

Какви са ключовите елементи на добрия и въздействащ кадър?

Всички са ключови в даден момент. На първо място е нейно величество СВЕТЛИНАТА!
В първи курс изучавахме латински език и още тогава съм запомнил един цитат, който всъщност е от Библията - FIAT LUX! Да бъде светлина! За мен това трябва да бъде девизът на фотографията. Имайки добра светлина, вече трябва да помислим какъв резултат искаме да постигнем за определен кадър, т.е. да имаме ясна цел. След като имаме цел, е редно да съобразим обстановката за постигането на тази цел или казано с други думи да притежаваме някакви умения за адекватна преценка на средата и на възможностите нещата да се случат така, както ги искаме. Като заговорихме за умения, друг съществен елемент от „пъзела“ е умението да боравим добре с техниката, с която разполагаме. Ние трябва да познаваме апарата, с който работим и да сме запознати с неговите възможности чисто технически. И на последно място, но не по важност ще посоча именно техниката, с която разполагаме. Не съм привърженик на мнението, че хубава фотография може да се прави с какъвто и да било фотоапарат. Това може да важи за спорадични любителски попадения, но за постоянство в резултатите и когато говорим за професионална фотография, не е желателно да се допускат компромисни варианти, особено с обективите.

Кое е основното нещо, което те вдъхновява, когато създаваш фотосесии?

След като въпросът касае конкретно фотосесии, то в този случай отговорът са хората, които снимам. Най-добре усещам това, когато някой си е направил труда лично да потърси информация, да попадне на мен, да се свърже с мен и да обсъдим, било то и само по телефона какво желае той. В такива случаи отивам много по-насъхан да опитам да направя нещо персонално и нещо по-красиво. Може би е малко и въпрос на его, но когато някой ме е ангажирал само защото му е необходим фотограф, без дори да знае кой съм, пак се старая да си свърша работата качествено, но го няма същия заряд, който те предизвиква всеки път да надминеш себе си. Между другото, харесва ми думата „създаваш“ фотосесии във въпроса ви. Явно въпросите са подбрани от човек, който си има понятие от фотография.

Как самият ти би определил стила си на снимане?

Хм, е тук вече… се затруднявам да отговоря. Не знам дали имам някакъв стил на снимане всъщност. Поласкан съм от факта, че първият интервюиран от вас фотограф съм аз, надявам се да продължите и с други, но честно казано не смятам, че съм надарен с някакъв фотографски талант. Ако това, което правя се харесва на повечето хора, то е резултат от няколко други лични качества, които притежавам – наблюдателност; добра памет (това важи само във фотографска насока, защото жена ми, ако прочете това категорично ще възрази  ); естетически усет; комуникативност също мисля, че помага, колкото и странно да ви прозвучи и… както беше казал един колега фотограф преди време, може би и книгите, които съм прочел през живота си. 

Имаш ли любими фотографи от световна и родна величина?

За добро или зло, фотографията стана доста популярна професия през последното десетилетие. В България вече забелязвам, че има доста талантливи фотографи, но като цяло тези, които ме вдъхновяват са предимно американци или такива, които живеят и творят там. Не ми се иска да посочвам конкретни имена, всеки, който има интерес към фотографията има субективни предпочитания и с малко повечко „браузване“ в мрежата може да намери и да следи как работят големите имена в съответния жанр. Не сме 90-те, „сега всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал“ (цитат на Тодор Живков), всичко е на един клик разстояние.

До колко е важен балансът в творческото (художествено) изразяване и техническата (практическа) част когато говорим за професионална фотография?

Донякъде отговорих на този въпрос малко по-горе. При професионалната фотография според мен тези неща са 50 на 50. Дори на моменти техническата част взема превес, защото – терен, композиция, осветление, апарати, обективи и т.н. са нещата, без които не можеш да изразиш творческото в себе си в пълна степен.

Какво е мнението ти за експерименталната фотография?

Твърдо съм „За“. Фотографията е преди всичко изкуство и като такова тя трябва да дава възможност да се изразяваш по всевъзможни начини. Още повече, че значителна част от похвати и техники, които днес ползваме като даденост, са се зародили от експерименталните идеи на някой смел ентусиаст. Казвам това, защото хора, които изпитват страх от работата с компютър и по-специално фотошоп, се опитват да низвергнат, ако мога да използвам тази звучна българска дума, всякакви фотоманипулации или други подобни интервенции, като че ли в изобразителното изкуство всичко е реализъм.

Какъв съвет би дал на всички начинаещи фотографи, които искат да продължат да се развиват в тази насока?

Може да прозвучи скучно и клиширано, но бих ги посъветвал да снимат. :) В началото, когато четях и гледах доста повече клипчета на фотографска тематика, няколко доказали се фотографи твърдяха, че за да си добър фотограф са ти нужни 10 000 часа снимане. Не извънземен талант, диплома или нещо друго, 10 000 часа снимане. Разбира се, не всеки добър фотограф е снимал 10 000 часа, но явно всеки, който е снимал 10 000 часа ще да е добър. По груби сметки, аз все още съм доста далеч от това число  . А предвид това, че за момента сме местна медия, нека хората от нашия град, които четат това интервю, имат интерес към фотографията и считат, че бих могъл да им бъде полезен по някакъв начин, да се свържат с мен, ще се радвам да помогна със съвети и полезна информация.

Кои са любимите ми места за снимки в Силистра?

Нямам любими места за снимане, навсякъде могат да се получат страхотни кадри, но чарът на нашата Дунавска градина е неоспорим. Аз лично предпочитам източната й част.

Пожелай нещо на читателите ни.

Желая здраве, за да могат да мечтаят и мотивация, за да преследват мечтите!
На фокус!!!

Интервюто изготви: Линда Вейл