Тя е от онези творци, които доказват, че когато талантът и упоритият труд вървят ръка за ръка резултатите са повече от впечатляващи. Посветила е повече от 20 години на изкуството на дърворезбата и е доказан майстор в тази област.

За избора на поприще, дърворезбата като художествено средство и намирането на истинското призвание разказва пред topinfo.bg Виктория Денева-пазителката на неподправения дух на родните традиции.

В кой момент реши, че искаш да се занимаваш с дърворезба? Разкажи ни малко повече за обучението си в този занаят.

Момента, в който реших да се занимавам с дърворезба беше през 1998 г. но стремежа към приложните изкуства се бе формирал много по-рано, още в ученическите години. Мечтата ми беше да стана художник, а от там естествено се разви и посоката към дърворезбата. Започнах да се уча сама и след около година време започнах работа в Ателието на Уста Дарин Божков в гр.Трявна, като чирак. В последствие преминах и през останалите степени на развитие: калфа и майстор, та до днес още се уча

Кои са основните елементи, които правят изкуството на дърворезбата толкова автентично и стойностно?

Дърворезбата се е развила през вековете, като художествено средство, чрез което хората са пренасяли върху дърво, символите от заобикалящата ги природа, представата им за духовния и митологичен свят, чувството си за красота и естетика.Идеята е да се направи видимо онова, което не се вижда, което се знае и чувства и да се пресъздаде и запечата онова, което се променя. От примитивен занаят, дърворезбата се е развила във великолепно изкуство, което бележи своя апогей след Ренесанса.Та ако се върна в началото на въпроса Ви, кое точно придава стойност на дърворезбата, това би било по-скоро субективна оценка. Във всяка епоха, дърворезбата има своята стойност. Днес ние се подчиняваме на канона, заучените техники и правила за композиция, но понякога един самоук майстор, който никога не е учил за пропорции, перспективи и обем, може да изработи впечатляващи произведения, плод на личното му усещане. В подкрепа на това свидетелстват стотиците шедьоври, които са останали до днес, паметници на културата, създадени от знайни и незнайни майстори.

Кои са нещата, които те вдъхновяват най-много, когато твориш?

Като цяло мога да обобщя, че основния вдъхновител е идеята за нещо, което носи смисъл .Дали, ще бъде листо, което търси своя път към Слънцето, човешка фигура, символ или движение, пътя, който изминава един творец от момента, в който се зароди идеята, до материалното изпълнение е истински вдъхновяващо.

Какъв съвет би дала на всички онези творци, които тепърва тръгват по твоя път?

Бих ги посъветвала да учат и да следват сърцето си! И да не се отказват, когато настъпят трудности. Това е най-добрата комбинация за успех.

Наблюдава ли се според теб тенденция на завръщане към българските традиции?

Има такава тенденция, да. Ако по назад във времето се гледаше на традициите, като на нещо остаряло, архаично, което мирише на нафталин и с което се занимават основно възрастните хора, то днес далеч не е така. Става все по-популярно и все повече млади хора, започват да се интересуват живо от народните ни традиции.

Като човек, който се занимава с автентичен вид родно изкуство, си запозната с голяма част от традиционните народни обичаи, поверия и легенди. Имаш ли любими от тях, такива със сантиментална стойност за теб?

Не бих казала, че имам любими, защото цялата ни митология заслужава внимание. Народните приказки и легенди носят послания за архетипните образи, цикъла Живот-Съзряване-Завършек , формирани преди хилядолетия, които живеят чрез нас и днес..Добре е да си припомняме, че "Няма нищо ново под слънцето" и че "Всичко ново е добре забравено старо".

През какви етапи трябва да премине човек, за да открие истинското си призвание и дали то е въпрос на предопределеност (съдба) или по-скоро на изцяло личен избор?

Сложен въпрос. Ще започна отзад-напред.Процесът е двустранен. Въпрос на избор е само онова, което зависи от нас. Останалото е дадената ни реалност. Поставени в тази реалност, ние избираме как да живеем, но частично. Например, не можеш да избереш в каква среда да се родиш, но можеш да избереш в коя среда да се развиваш. Не можеш да избереш да не огладняваш или да не ти е студено,когато паднат температурите, по причина, че всички ние като земляни се подчиняваме на физическите закони на тази земя. Това, което можем да променим, е да подобрим(или разрушим) дадените ни условия. И в двата случая избора е наш.

От друга страна не бива да забравяме, че ние като човешки същества сме само една малка частица от гледна точка на Вселената и Вечността, един лъх...една песъчинка, която вятъра отвява и се изгубва... Та по въпроса за предопределението, бих препоръчала на Вашите читатели творбата "Утешението на Философията" от Боеций написана през 6 век. Там във вид на сатира са дискутирани обстойно и интересно тези въпроси. И сега последно за етапите... няма предварително начертан път. Човек може да открие призванието си в младостта, на преклонна възраст или никога. Това е въпрос на лична амбиция, добро стечение на обстоятелствата, последователност и дисциплина.

Как би описала Силистра на някой, който никога не е ходил там?

Силистра е прекрасен град, с богато историческо минало, хората са трудолюбиви и сърдечни, но...за всичко това е необходима повече грижа, политическа, обществена, гражданска...! Имаме уникалната възможност и привилегия да живеем обградени от антично, средновековно и възрожденско наследство, което в цял свят е предпоставка за развитие и това никак не е без значение!

Пожелай нещо на читателите ни.

Пожелавам на вашите читатели да бъдат здрави и всичко най-добро!

Интервюто изготви: Линда Вейл