Тя е талантлива, креативна, позитивна, отдадена на театралното изкуство и тази година завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков . Някои от постановките, в които е участвала са „Жената Макбет”, "Предназначено за събаряне" , "Танго" и авторския спектакъл "Лукчо". Изявява се и на музикалната сцена като част от арт бандата Crimson Velvet. За вдъхновението, запомнящите се роли и предизвикателството да бъдеш актьор у нас разказва пред topinfo.bg Мелин Ердинч.

Като какъв човек се определяш?

Смел и смешен идеалист.

В кой момент реши, че искаш да се занимаваш u професионално с актьорско майсторство?

В 9-ти клас, когато се записах в театрално студио "Прах", под крилото на Ива Стоянова, моята "театрална майка", както аз я наричам. Тя беше главната причина да започна да се занимавам с това изкуство. Моят спътник в театъра - Ахмет Исмаил, с който сме заедно от секунда първа в сблъсъка ни с театъра и си партнираме и до сега. Доста ми повлия и "Сънят на смешния човек", който гостува в Силистра тогава - моноспектакъл на Мариус Куркински.

Kакви са най-големите предизвикателства за един млад актьор в България?

Тези неща тепърва ще ме зашлевяват яко в лицето, поне така твърдят очевидци, но със сигурност едно от главните предизвикателства е, че излизаш от академията напълно сам, без работа, с една диплома в ръката и не знаеш накъде, как, защо... И разбира се, това колко ниско са заплатени дадените усилия е един гигантски проблем. Мисля, че повечето хора не разбират с какво точно се занимаваме, най-трудното не е да научиш наизуст басамаци текст, напротив това е най-лесното. Това е изключително тежка не само психически, но и физически професия. Нечовешка професия! Актьорите са обратното на хора! А да си нечовек, когато очевидно си...изисква нечовешки усилия, които изведнъж са заплатени с една усмивка. Не, че не обичам усмивките, ама не мога да ги ям.

Кои са нещата, които те вдъхновяват най-много, когато пресъздаваш даден образ на сцената?

Екипът, но най вече режисьора. В момента съм доста запленена от взаимоотношенията актьор - режисьор.
Добрият режисьор създава екипа, атмосферата, актьорът пред него се чувства зареден, готов, енергичен, някак животински сетивно настръхнал, като хиена, дебнеща плячката си. Какво по-вдъхновяващо от това?

Освен с актьорско майсторство, ти се занимаваш и с музика и си част от бандата Crimson Velvet. Разкажи ни малко повече за нея.

Вече сме заедно от година и половина. Наскоро записахме и първия си албум "В ТЕБ", който вече е във всички музикални платформи. Онова, което ме пали най- много в това случване е, че и тримата сме с много различни природи и търсенето, в този случай, на общо звучене, обща изведена мисъл е доста експериментално и много ме амбицира, понякога и точно обратното, но този елемент е част от пътя. Аз съм влюбена в музиката доста преди театъра да навлезе в живота ми. Имахме рок банда в клуб "Силистарс". Казваше се "Blood Sugar". С тях беше старта. Преди това съм била доста време във вокалната студия "Бяло, зелено, червено" с ръководител Румяна Вълчанова. При Росица Димитрова учих класическа китара. А пътеводителя на рок бандите е Иван Неделчев. И тримата са ми много скъпи и им благодаря сърдечно.

Кои са били най-запомнящите се роли, които си изиграла до момента?

Уили - "Предназначено за събаряне" от Тенеси Уилямс
Еугения - "Танго" от Славомир Мрожек
И разбира се, Милата - "Лукчо" авторски спектакъл на Ваня Борисова, чиято премиера беше съвсем скоро.

Как оценяваш цялостното ниво на културата и изкуството в България?

Аз съм отскоро в тези среди и с малкото ми опит и повече наблюдение виждам, че повечето млади хора искат и имат нужда от това да занимават съществуването си с по-висши и смислени действия и каузи. Но в повечето театри и културни среди стремежа към някаква цел, някаква промяна  липсва и театъра по-скоро придобива облика на място за разтоварване и да се "посмеем малко", което според мен не е негова цел, това се гледа по телевизията, така или иначе. Има всякаква публика, с всякакви желания, но на уважаемата публика не трябва да се слугува, а да се изненадва, предизвиква, одухотворява, вдъхновява, възпитава. Струва ми се, че подценяваме публиката или пък ни липсва огромна доза смелост. Същото е и с филмите, сериалите, музиката... 

Липсва ли ти Силистра? Кои са любимите ти места в града?

Липсват ми хората. Понякога и лекотата и спокойствието на града. Любимите ми места са Дунавската градина и специално, частта около вековния дъб, там съм прекарала доста време от гимназиалните си години.

Имаш ли любими театрални и филмови актьори, които са ти били за пример през годините?

Jack Nicholson, Meryl Streep, Winona Ryder. Мая Новоселска, Ивайло Христов, Ива Стоянова.

Пожелай нещо на читателите ни.

Смелост. Истина.

Интервюто изготви: Линда Вейл