Явор Шарбанов е от онези млади изпълнители, които умело изразяват себе си по вдъхновяващ и запомнящ се начин. Тръгва по пътя на музиката още като дете и в последствие тя се превръща в негово поприще. Флигорнист е в Духовия оркестър на Силистра, свири във варненската ска-пънк банда  „PIZZZA” и е част от THE INCONVENIENTS- група създаваща предимно авторски песни.

За избора да бъдеш различен, пънкът като субкултура и идеология и балансирането между два музикални жанра той разказва пред topinfo.bg.

Как и кога реши, че музиката е твоето призвание?
 
Годината беше 2004, доколкото помня и тогава чух групата Linkin Park и оттам започна всичко. Тогава започнах и да ходя на уроци по китара. Когато отидох в гимназията, си направихме и рок група и оттам нататък е ясно.

На колко музикални инструмента можеш да свириш?

Китара (класическа, акустична, електрическа), на бас може да се каже също, укулеле малко умея, тромпет и малко на барабани.

Свириш в Силистренския градски духов оркестър и във варненската пънк ска банда “PIZZZA”. Разкажи ни малко повече за това как попадна на двете места.

Като завърших Пловдивският Университет  със специалност ДПИИ специален инструмент – китара, се върнах в родния си град, а именно Силистра. Дядо ми понеже е свирил в градския духов оркестър, а градът е малък и се разбра, че търсят втори флигорнист и така започнах да се уча в движение, защото аз и без това исках да науча този инструмент (или по-точно тромпет) и така се случиха нещата. С много репетиции и желание.
А на PIZZZA, аз съм им фен още като ги чух през 2008г. от тези социални мрежи, които бяха тогава, в които се запознаваш с хора със сходни вкусове и от тях разбрах за доста български ъндърграунд пънк, ска и хардкор групи, а и не само.
Една година като бях на PUNX PICNIC в горичката на Фичоза се запознах със саксофонистката на групата – ЙО и тогава тя ми каза, че търсят тромпетист. Защото аз известно време преди това направих видео, в което извадих на слух партията на тромпета на една тяхна песен и явно са го видели и харесали.
Края на 2015г. Кобо (китариста) ми писа, че иска да ме чуят и януари 2016г. започнах да свиря с тях. Така до ден днешен.


По какъв начин успяваш да намериш баланс между свиренето на музика от два коренно различни жанра?

Има общи неща между пънка и духовата музика или пиесите за духов оркестър. Например полки, хора и други.
Иначе преди 2 години си създадохме скейт пънк проект в Силистра  с двама приятели и с него правим главно авторски песни на социални теми, които не са удобни за някои „по-висши” хора.
Групата се казва: THE INCONVENIENTS. Можете да ни чуете във Facebook и Youtube.

Как оценяваш нивото на културата в Силистра?

По скалата от 1 до 6 ли? :D Може би ще й дам 5-ца...
Има култура в нашият град, но за съжаление не е толкова много. Не се прави достатъчно от страна на Общината за културният живот в града… иначе артисти и хора, които поддържат това ниво определено има и се стараем по някакви начини да продължим да го правим. Естествено, има подкрепа от страна на институциите, но просто според мен може и още. Това е мое мнение, разбира се. Макар че напоследък забелязвам, че има напредък.  


Имаш ли любими места в града?

Естествено! От къде да започна?
Центъра и парка май са ми най-любими. Иначе, ако трябва да съм по-точен това са: вековният дъб в парка, разкопките, Галерията, (където като младежи се събирахме доста), под върбите на Дунава, Крепостта и гората там, памука, чатал чешма, стайкова чешма, разбира се и магазинчето за крафт бира “Малц и Хмел”, вкъщи, да не забравяме и Бърлогата и със сигурност пропускам още някое…

Кои са бандите/изпълнителите, които те вдъхновяват и са ти били за пример без годините?

Тук без да се замислям казвам NOFX, но преди тях започнах от ню метъл сцената, която в периода ми на тийнейджърски години беше доста популярна. Оттам започнах с групи като Linkin park, Korn,  Slipknot,  Limp Bizkit, Rammstein, P.O.D., Evanescence, (с които стари албуми са ми все още любими и ще останат) и други.
Но в един момент открих пънк рока и той ме завладя най-много. Слушал съм и слушам все още хубав стар български рап, но като по-малък бях зарибен по Мишо Шамара (кой не е бил :D)
Иначе паралелно с ню метъла слушах и DRS+ цапахме стените мислейки си, че можехме да рисуваме графити, абе яко смях.
Слушам джаз, фънк, суинг, хип-хоп, също така. Много стилове и подстилове, но най вече субкултурни и ъндърграунд. Харесвам истинската музика, която казва нещо.
Но пънка най-много ми е повлиял. Поне така мисля.
Там групите са освен първите споменати, също така и PULLEY, Less Than Jake, Minor threat, Gorilla biscuits, Circle Jerks и много други. От българските са PIZZZA, Пластик бо, Last Hope, Piranha, и от разпадналите се Резервен план, Switchstance, La muchedumbre, Sofia Ska Skins и много, много други.

Смяташ ли, че субкултурата на пънкa е запазила своята автентичност и до днес и следваш ли изцяло идеологията му?

Има много групи, които живеят от това и не им пука особено за главната идея каквато е на пънка, но има и доста ъндърграунд групи, които поддържат тази автентичност докрай. Има и групи, които печелят и живеят от това, но казват нещо с песните си и не са зависими толкова от продуценти и хора, които да им казват какво да пеят, защото щяло да се продаде. Не харесвам музика за масите и изпълнители, които си дават…да не казвам кое, за да станат известни и да печелят пари.
А колкото до идеологията, донякъде я спазвам и вярвам в нещата, които казва тази сцена и я подкрепям. Говоря за цялата сцена със скейтбординга, взаимната подкрепа, равенство, веселба, позитивизъм, това, че не си мълчиш и си казваш всичко, което не ти харесва и не ти пука „какво ще кажат хората“ и т.н. С други думи, да бъдеш себе си.

Пожелай нещо на читателите ни.

Пожелавам да вярвате в себе си (колкото и да е банално), да се подкрепяте, да правите това което ви харесва,  да създавате нови и креативни неща и да поддържате културата в нашият град и не само.

Интервюто изготви: Линда Вейл