Христо Христов е от онези театрални режисьори, които знаят как да превърнат неизчерпаемото вдъхновение и професионализмът в обещаваща комбинация.
Придобива магистърска степен по „Хореографска режисура и артменижмънт” във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”, създател е на театралното студио „Питър Пан”- Силистра (2011- 2016), известно време е актьор в Драматично-куклен театър- Силистра, а преди шест години става ръководител на театрално студио „Аристистик” при ОДК-Силистра и спектаклите му печелят редица престижни награди като най-популярните от тях са: „Магьосницата от улица Муфтар” по Пиер Грипари, „Чарли и шоколадовата фабрика” по Роалд Дал, Островът на съкровищата” по романа на Робърт Луис Стивънсън, „Валентинов ден” от Иван Вирипаев, Ябълково- змейска приказка" от Румен Николов.
За реализираните театрални проекти, творческия процес и театърът като призвание той разказва пред topinfo.bg
Как се роди идеята за създаването на театрално студио „АРТИСТИК”?
В началото работих и поставях с Театрално студио „Питър Пан” към ПГСУАУ „Атанас Буров”. На фона на спектаклите, които представяхме пред обществото, интересът към театралното изкуство стана все по-голям. В мен се породи и желанието за създаването на спектакли с по-малки ученици. Тогава си казах, че е време да създам студио, което да е отворено за всички. Различни възрасти, различни училища от целия град, обединени под името Театрално студио „АРТИСТИК” към ЦПЛР-ОДК.
Какво те мотивира да избереш попрището на театрален режисьор?
Режисьорът е човекът на цялостния процес по пътя, наречен театрален спектакъл. От драматургията, през методите на репетиции, психологическия тренинг, ролите, темата, посланието - до задаването на въпросите и отговорите им в една постановка. В този ред на мисли, това е много по- натоварваща отговорност. При постановчика кръгозорът е отворен до „птичи поглед”. Един тежък, но отговорен към актьори и публика акт. В крайна сметка цената се оправдава, когато всичко завърши с усещане за смисъл и полет на духа на сцената.
Има ли театрални режисьори от родна и световна величина, които са допринесли за творческото ти развитие?
Вярвам, че нямам нужда непременно от идоли и кумири, просто защото това може да доведе до отсъствие на творчество и автоматизиране. Вътрешният свят на артиста и режисьора е уникален и безценен талант, който трябва да бъде „изваден” и показан, за да обогати процеса по създаване.
Как оценяваш нивото на културата в Силистра?
Не давам оценки, защото мисля, че не съм кой знае колко по- различен от всеки един гражданин, живеещ тук. Тоест, както при повечето хора, и аз посещавам събития, опитвам се да им се насладя, търся новото, истинското, импулсивното и авторското в това, което гледам, слушам и преживявам. След тежката минала година и трудностите до средата на тази, местната култура отново надига глава и се активира. Вярвам, че вдъхновението й ще я понесе към висини. Културата има смисъл и присъствие именно, когато има кризи и трудности.
Кои са любимите ти места в града?
Харесвам места с много малко пространство и такива с по-необятна ширина. Някакво си мое еклектично сфумато. Навирането в архаичните улички на града, тип- ‘’сокак”, разпалват фантазия за човешки съдби. Обичам да усещам присъствието си в така наречената Индустриална или промишлена зона на града. Чувството за спряло време там, примесено сякаш с приказен изоставен свят ми дава заряд. Когато пътувам с автомобил - красивата шир на полята. И накрая- eко местата в Сребърна и Ветрен ме успокояват.
Смяташ ли, че експерименталното театрално изкуство ще продължи да се развива успешно у нас?
Абсолютно. Експериментът, да речем, по създаването на образите, сцените, етюдите, въобще репетицията са съставни елементи в театъра. Експериментът в творческият процес цели търсенето на човешкият индивид, иновативността, импулсивността, честността, отърсване от изкуственото…
Казват, че театърът е висша инстанция за решения на житейски въпроси. До колко си съгласен с това твърдение?
Споменах Ви за сценичните въпроси и отговори. Преди един спектакъл публиката идва, за да получи подсъзнателно отговори на свои въпроси. Често се оглежда в образите на сцената, като огледало, търси припознаване. И тук идва мисионерската роля на изкуството. То отговаря на своята публика, но никога буквално. Прави го така, че всеки един от нас, отговаряйки си на даден житейски въпрос, всъщност си задава нов. По този начин човек се опознава все повече, развива се и изпитва цялостност. Театърът не е точна наука, той стимулира субекта да открие лично решение за по-добър живот.
Театрално студио „АРТИСТИК” спечели първо място в XV национален фестивал на детско-юношеското театрално творчество „Малкият Принц”-Велико Търново 2021. Разкажи ни повече за подготовката за изявата и цялостния творчески процес.
Първо- много качествен и професионален фестивал. Адмирации за домакините от Община Велико Търново и НЧ „Извор” с. Самоводене за организацията и селекцията. Подготвихме се наистина на високо ниво. Изиграхме и два пъти спектакъла пред публика. Ключа за това имат самите актьори във „Валентинов ден”. Имам привилегията да работя с екип от наистина интелигентни и добри хора.Талантливи и дисциплинирани изпълнители! И в това число влизат и участниците по мултимедията, музиката и техническият екип. Използвам Вашата медия да им кажа едно сърдечно Благодаря!
От къде черпиш вдъхновение за създаването на всяка своя пиеса?
Вдъхновението може да е на „върха на иглата или скрито под черупката на яйцето”. То идва неканено, жадно за живот и внимание. Понякога невидимо. Моята задача е да го приветствам. Да не го прогонвам, да му показвам, че винаги имам време за него и ме интересува присъствието му.
Пожелай нещо на читателите ни.
Радвайте се на присъствието на любимите хора! Дълго здраве и всекидневна любов!
Интервюто изготви: Линда Вейл
