Той е от хората, които ни карат да вярваме, че музиката действително е универсалният език на човечеството. Тръгва по нейния път още от дете и в последствие тя се превръща в основна част от живота му. Създател е на групата „Нафталин”, рок клубът „Силистарс”, групите „Интензивен сектор”, „Дивите лебеди” и проекта „Глутницата”, в който вземат участие и музиканти от световната сцена.

За българската рок музика, творчеството и вдъхновението разказва пред topinfo.bg Иван Неделчев- културният деец с душа на мечтател.

Кога и как реши, че искаш да се занимаваш с музика?

Още от детството. Моята майка пееше много хубаво, а вуйчо ми свиреше на хармоника, но не устна а такава като акордеон само, че с кръгли копчета. Когато бях в първи клас нашите ме записаха на уроци по цигулка но не се задържах дълго на този инструмент. По-късно в пети клас за първи път се докоснах до китара и реших,че това е моят инструмент. Сестра ми, която е пет години по-голяма от мен се движеше в среди, в които се слушаше изключително рок музика, предимно групи като The Beatles, Deep Purple, Uriah Heep и много други.

Вкъщи всяка седмица се купуваше нова плоча. Редовно се слушаха предавания като “Музикална стълбицата”, “Пулсиращи ноти” и българската класация „Изберете”. Аз се двоумях между спорта и музиката, за жалост избрах спорта. Но ето, че минаха години и се завърнах към старата си любов- музиката.

Разкажи ни малко повече за създаването на всяка една твоя група.

Първата група, в която участвах беше през 1982-ра година. Тогава с приятели направихме група към Младежкия дом и с нея ходехме да свирим на нашите съученици по летните бригади. След пауза от близо 20 години през 2000-та година създадохме група „Нафталин”, която просъществува до 2006-та година. Издадохме авторския албум „Пристан за двама”, който бе издаден от RivaSound.

През 2008-ма година основах Рок клуб “Silistars”. Целта ни беше да помагаме на млади таланти, които искат да се занимават с рок музика. Първата такава група беше изцяло от момичета и се казваше “G.rock”. След тях в продължение на 10 години в клуба се създадоха още около 12 групи.

По-успешните от тях са “ Скандал”, „New Page”, „Ирис”, „Вход Свободен”,  „Bloоd Sugar”.

Паралелно с тях вече 6 години работим с две групи, в които участват „ветерани” музиканти. Това са групите „Дивите лебеди” и „Интензивен сектор”.

Всички групи са към  „НЧ Доростол 1870”.

Какъв съвет би дал на всички млади хора, които са избрали пътя на рок музиката?

Съвет не бих дал, тъй като в рок музиката се появиха десетки течения. Днес се предпочита доста по-агресивна музика от моето време, но който се е хванал на хорото трябва да бъде упорит, постоянен и когато има късмет нещата се получават. Сега има много по-големи възможности за разпространение на музиката, която се прави и това е само от полза за музикантите.

Може ли да се намери златна среди между модерното (комерсиално) звучене и автентичният (евъргийн) стил?

Ако един музикант има въображение и е слушал достатъчно музика винаги би могъл да направи синхрон между старото и новото. Свидетели сме как много от съвременните банди пробиват на световната сцена с кавъри на песни от преди 40, 50 години.

Смяташ ли, че българската рок музика ще продължи да се развива успешно?

 В световна тенденция рок музиката никога не е спирала да се развива, защото на запад има традиции от 80 години от този жанр.  В България е по-особена ситуацията. До 90-те години имахме само 10-на групи. Като прибавим чалгата, която ни залива постоянно от ефира бъдещето на българската рок музика за мен е неясно. Все пак от информацията, която получавам от интернет съм оптимист защото има страшно много обещаващи банди в ъндърграунда но ако не се създаде телевизионен музикален канал с тях,  са обречени на непопулярност.

Кои са музикантите и групите, които те вдъхновиха да се насочиш към това поприще?

От българските- „ФСБ” и „Щурците” От чуждестранните музиканти силно са ми повлияли артисти от различни стилове и музика- Чик Кърия, Джеймс Бейкър, Джон Скофилд, Ал Жиро.

Винаги съм харесвал групите, които свирят хард рок, но най-близко до сърцето ми е блусът, независимо дали е бял или черен.

Харесвам Джон Мейл, Стиви Рей Вон, Ерик Клептън, Би Би Кинг, Бъди Гай и много, много други. Винаги съм се възхищавал на китаристи като Джими Хендрикс, Ричи Блекмор, Ингви Малмстийн, Стийв Вай, които според мен направиха революция в китарния звук.

Последните ти проекти носят имената Wiseman of truth и The sky and the stars.  Първият е създаден в памет на Рони Джеймс Дио и в него вземат участие музиканти от световната музикална сцена, а клипът към втория беше заснет на 30-ти май.  Как се роди цялостната идея за създаването на двете песни и клиповете към тях?

Преди 5 години създадох един проект наречен „Глутницата”. Идеята беше да записваме песни с различни музиканти в различни стилове. След много, много блус решихме по идея на моя приятел Боби Ейнджъл да опитаме малко по-твърдо звучене. Направихме първата песен в памет на Дио, присъединиха се към този проект много музиканти от цяла България както и от Сърбия и Германия. Главната роля на целият проект изигра Дейвид Рийс (бившият вокалист на Accept). За втората песен идеята беше да я направим в стил скандинавски рок, но примесен с български фолклор в лицето на Теодосий Спасов.  А дали се е получило, ще кажат слушателите след премиерната дата 17-май.

Как оценяваш развитието на културата в град Силистра?

За град като нашия мисля,че нивото на културата е над средното. Преобладава фолклора, в града ни има няколко народни ансамбъла, почти във всяко село в общината има групи за автентичен фолклор, балетното изкуство също е на ниво, има няколко школи за подготовка на млади естрадни изпълнители, все по-трудно обаче е за всички особено сега по време на пандемията. Надявам се скоро това да отмине и града ни да бъде огласен от музиката на самодейци и професионалисти.

Как би описал града на някой, който никога преди не е идвал?

Градът ни е един от най-красивите. Имаме хубав парк, културни и исторически забележителности и не на последно място- хубава кайсиева ракия и вкусна дунавска риба J

Къде обичаш да прекарваш свободното си време?

Аз нямам много свободно време тъй като малкото, което имам използвам за репетиции в Бърлогата (това е репетиционната). А през уикенда обичам да се събирам с приятели на открито и лятото най-вече на островите по Дунава.

Помогнал си на много млади музиканти от града да продължат да се развиват в тази насока.  Има ли някаква възрастова граница когато говорим за развиване на музикален талант?

Тук трябва да уточня нещо. Аз не уча децата как да свирят, те си ходят на уроци по инструмента на който свирят, аз им давам само възможност да си сформират група и да използват много добра материална база. От моя личен опит мисля,че за създаването на една рок група най-подходящата възраст е около 15, 16 години.

Пожелай нещо на читателите ни.

Да са здрави и успешни и да посещават културните мероприятия в града ни, защото по този начин  поддържат нашето културното наследство.

Интервюто изготви: Линда Вейл